Николай Добролюбов

руски философ и революционер

Никола́й Алекса́ндрович Добролю́бов е руски поет, литературен критик, журналист и изтъкната личност по време на Руското революционно движение. Той е литературен герой на Карл Маркс и Ленин.[1][неблагонадежден източник]

Николай Добролюбов
Добролюбов, Николай Александрович
руски философ и революционер
Роден
Никола́й Алекса́ндрович Добролю́бов
5 февруари 1836 г.(1836-02-05)
Починал
29 ноември 1861 г. (на 25 г.)
ПогребанЛитераторские мостки, Санкт Петербург, Русия
Литература
Псевдоним-бов, Н. Лайбов
Период1854 – 1861 г.
Жанровелитературна критика, журналистика, поезия
Подпис
Николай Добролюбов в Общомедия

Биография редактиране

Добролюбов е роден в Нижни Новгород, а неговият баща е беден свещеник. Учи в начално училище за духовници, а от 1848 до 1853 г. – в семинария. Учителите му в семинарията го смятат за вундеркинд, а вкъщи прекарва по-голямата част от времето си в библиотеката на баща си, където чете книги за наука и изкуство. На тринадесетгодишна възраст пише поезия и превежда стихове от римски поети като Хораций.[2] През 1853 г. заминава за Санкт Петербург и постъпва в ис­то­ри­ко-фи­ло­ло­гическия факултет на Главния педагогически институт[3]. След смъртта на двамата си родители през 1854 г. поема отговорността за братята и сестрите си. Работи като възпитател и преводач, за да издържа семейството и да продължи обучението си. Голямото натоварване и стресът, свързани с длъжността му, оказват отрицателно въздействие върху здравето му.[4]

 
Николай с баща си през 1854 г.

През годините на следването си той организира нелегална демократична група, издава ръкописен вестник и оглавява борбата на студентите срещу реакционната университетска администрация. Стихотворенията му „[По повод] на 50-ия рожден ден на Н. И. Греч“ и „Ода за смъртта на Николай I“, които се разпространяват и извън университета, показват враждебното му отношение към автокрацията.[4][5]

През 1856 г. се запознава с влиятелния критик Николай Чернишевски и с издателя Николай Некрасов. Скоро започва да публикува свои произведения в популярното списание на Некрасов „Современник“. През 1857 г., след като завършва университета, той постъпва на работа там като ръководител на отдела по критика. През следващите четири години издава няколко тома с важни критически съчинения. Една от най-известните му творби е есето „Какво е обломовщина?“, основано на анализа му на романа „Обломов“ на Иван Гончаров.[4][5][6]

През май 1860 г., по настояване на приятели, заминава за чужбина, за да лекува туберкулозата си, изострена от преумора. Живял е в Германия, Швейцария, Франция и повече от шест месеца в Италия, където в онзи момент кипи националноосвободителното движение, водено от Джузепе Гарибалди. Ситуацията в Италия му дава материал за поредица от статии.[4]

Завръща се в Русия през юли 1861 г. Умира през ноември 1861 г., на двадесет и пет годишна възраст, от остра туберкулоза. Погребан е до литературния критик Висарион Белински на Волковото гробище в Санкт Петербург.[5]

Творчество редактиране

В статиите си „Какво е обломовщина?“, „Тъмно царство“ (и двете от 1859), „Кога ще настъпи днешният ден?“, „Лъч светлина в тъмното царство“ (и двете от 1860), „Забравени хора“ (1861) и др. Добролюбов раз­ра­бо­тва т.нар. „ре­ална кри­ти­ка“, като си поставя задача да осмисли отразената жизнена правда в творбите на големите писатели. За него е важно не това, което писателят е искал да каже със сво­ето про­из­ве­де­ни­, а това, което е казал. При анализа на произведенията на Н. В. Гогол, И. А. Гон­ча­ро­в, А. Н. Ост­ров­ски, И. С. Тур­ге­не­в, Ф. М. Дос­то­ев­ски Добролюбов преследва извънлитературни, со­ци­ално-ра­зо­бли­чи­телни це­ли, което превръща неговата литературна критика в публицистика. Подобно на дейците на френското Просвещение той вярва в изначално добрата природа на човека, критикува самодържавието и крепостничеството в Русия и е убеден във възможността за селска революция. Според него висше щастие за човека трябва да е стремежът към общото благо.[3]

Преводи на български редактиране

  • Н. Добролюбов, „Избрани произведения“, Наука и изкуство, София 1952, 503 стр.
 
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Източници редактиране

  1. Soviet Calendar 1917 – 1947: CCCP production
  2. The Encyclopedia Americana, Vol 9, The Encyclopedia Americana Corporation, NY, 1918.
  3. а б ДОБРОЛЮБОВ • // Большая российская энциклопедия – электронная версия. Архивиран от оригинала на 2022-10-04. Посетен на 4 октомври 2022. (на руски)
  4. а б в г Russian Literature, Peter Kropotkin, McClure Phillips, NY, 1905.
  5. а б в The Great Soviet Encyclopedia, 3rd Edition (1970 – 1979). © 2010 The Gale Group, Inc.
  6. Anthology of Russian Literature, Part 2, Leo Weiner, G.P. Putnam's Sons, NY, 1903.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nikolay Dobrolyubov в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​