Автокрация
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Самодържавие, самовластие, автокрация (на гръцки: αὐτός, „сам“ + на гръцки: κρατέω, „управлявам, властвам“) е форма на държавно управление, при която държавният глава (не монарх, защото тогава вече се нарича „абсолютна монархия“) притежава еднолично цялата власт – изпълнителна, законодателна и съдебна. Не трябва да се бърка с абсолютна монархия. Характерна е и за диктатурата. При самодържавието носителят на върховната власт притежава всички права в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. При това той може да осъществява тази власт както съвместно с аристокрацията, така и еднолично. Един от най-известните примери е самодържавието в царска Русия или формата на управление в средновековната Римска империя (Византия). Монархът при тази форма на управление се нарича автократор, или самодържец. Днес често се използва като синоним на деспот, тиран и/или диктатор, въпреки че всяка една от тези думи първоначално е имала отделно и различно значение.