Николай Каулбарс

Николай Василиевич Каулбарс (на руски: Николай Васильевич Каульбарс) е руски барон, офицер, генерал от пехотата и картограф. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). При царуването на Александър III изпълнява няколко дипломатически мисии в Княжество България, последната от които приключва през 1886 година с 10-годишен разрив в българо-руските отношения.

Николай Каулбарс
Николай Васильевич Каульбарс
руски офицер и географ
Портрет к статье «Каульбарсы» № 2. Военная энциклопедия Сытина (Санкт-Петербург, 1911-1915).jpg
Роден
Починал
Санкт Петербург, Руска империя
Погребан Санкт Петербург, Русия

Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област География, Картография

БиографияРедактиране

Николай Каулбарс е роден е на 3 юни 1842 г. в Санкт Петербург, в семейството на потомствен дворянин от шведски произход с родово имение „Медерс“. Бащата Василий Каулбарс, и по-малкият брат Александър Каулбарс са генерали от руската армия.

Ориентира се към военното поприще. Завършва Николаевското кавалерийско училище (1863 – 1864). Производен е в първо офицерско звание прапорщик с назначение в лейбгвардейския Гатчински полк. Участва в потушаването на Полското въстание (1863 – 1864). Завършва Николаевската академия на Генералния щаб на Руската армия (1867). Служи като офицер в Генералния щаб от 1867 до 1877 г.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Повишен е във военно звание полковник с назначение за началник на щаба на 1-ва Гвардейска пехотна дивизия. Участва в битката при Горни Дъбник, обсадата на Плевен, битките при Правец, Арабаконак, Пазарджик и освобождението на Пловдив. Награден е с орден „Свети Владимир“ IV степен (за битката при Горни Дъбник), орден „Свети Владимир“ III степен (за превземането на Етрополе) и със златно оръжие „За храброст“ (за зимното преминаване на Стара планина).

След войната е делегат в международната комисия за определяне на турско-черногорската граница и военен представител на Русия при окупационната австро-унгарска армия в Босна (1878-1879).

Назначен за флигел-адютант на император Александър II. Военен аташе в Австро-Унгария (1881-1886).

Повишен е във военно звание генерал-майор от 1885 г. След 1886 г. Служи последователно в Санктпетербургския военен окръг, като началник на щаба на 6-и армейски корпус и като началник на щаба във Финландския военен окръг. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1894 г. и генерал от пехотата от 1905 г.

Дипломатически мисии в БългарияРедактиране

Изпратен е в Княжество България, за да уреди положението на руските офицери в българската армия (1883). Резултатът от тази мисия е военната конвенция между Княжество България и Русия.

През декември 1885 г. участва в международната комисия, която налага на воюващите в Сръбско-българската война да сключат Пиротското примирието. По негово настояване сръбските войски са принудени да се изтеглят от Видинско, преди българите да напуснат завзетия Пирот.

Следващата мисия в България е непосредствено след абдикацията на княз Александър Батенберг. Пристига в страната в качеството си на временен дипломатически агент на Русия през септември 1886 г. Опитва се да издейства отлагане на изборите за 3- то Велико народно събрание, но правителството на Васил Радославов не се съобразява с исканията му. Обикаля Северна България в безуспешен опит да привлече тамошните военни гарнизони и провежда агитация сред населението срещу правителството и Регентския съвет. Не успява да попречи на Васил Радославов и Стефан Стамболов да спечелят изборите в края на септември 1886 г. и отказва да признае законността на новоизбраното събрание. В началото на ноември, след побой над охранител на руското консулство в Пловдив, настоява за уволняване на местния български комендант. Ултиматумът остава неизпълнен и Николай Каулбарс напуска България, а българо-руските отношения са прекъснати до 1895 година.

Научна дейностРедактиране

Николай Каулбарс публикува десетки статии по география, военно дело и история, включително впечатленията си за Руско-турската война от 1877-1878 г. („Письма с театра войны“, 1877), за мисиите си в Черна гора, Албания и Босна, както и изследвания за армиите на Германия и Австро-Унгария] (1870-1890).

Извършва хипсометрични измервания между Онежкото езеро и Бяло море (1888). Година по-късно представлява Русия на Международния географски конгрес в Париж.

Автор е на първите руски географски карти на Австралия (първо издание от 1875), Южна Америка (от 1885), Африка и Саудитска Арабия (от 1893).

Умира на 20 ноември 1905 г. в Санкт Петербург.

ИзточнициРедактиране

  • Meyers Großes Konversations-Lexikon. Leipzig/Wien, 1907. Т. 10, с. 782 (посетен на 20.04.2015)
  • Энциклопедический словарь. Том XIV а. Санкт-Петербург, Типо-Литография Эфрона, 1895. с. 769 – 770 (онлайн издание на Российская государственная библиотека, посетен на 20.04.2015)
  • Радев, С. Строителите на съвременна България. Том 2. Мисията на Каулбарса (Българска виртуална библиотека „Словото“, достъп 19.04.2015)
  • Стателова, Е. и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999, с. 94 – 97.