Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Радославов.

Васил Христов Радославов е български политик, народен представител. Оглавява Либералната партия (радослависти) от 1887 до 1918 г. Три пъти е министър-председател на България – след абдикацията на княз Александър I Батенберг (1886 – 1887) и по време на Първата световна война (1913 – 1918).

Васил Радославов
български политик
BASA-313K-1-2536-7-Vasil Radoslavov.jpg
Роден
Починал
21 октомври 1929 г. (75 г.)
Националност Flag of the Ottoman Empire.svg Османска империя
Flag of Bulgaria.svg България
Политика
Образование Хайделбергски университет
Професия Адвокат
Партия Либерална партия (1879 – 1887)
Либерална партия (радослависти) (1887 – 1920)
Религия Православие
Народен представител
II ОНС   IV ОНС   III ВНС   VIII ОНС   X ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVIII ОНС   
Министър на правосъдието
29 юни 1884 – 15 юли 1886
9 август 1886 – 12 август 1886
19 май 1894 – 17 септември 1894
Министър-председател
16 август 1886 – 28 юни 1887
4 юли 1913 – 21 юни 1918
Министър на финансите
30 ноември 1886 – 10 юли 1887
Министър на вътрешните работи
28 юни 1887 – 20 август 1887
27 ноември 1900 – 20 февруари 1901
4 юли 1913 – 21 септември 1915
7 септември 1916 – 21 юни 1918
Министър на народното просвещение
19 май 1894 – 9 декември 1894
Министър на външните работи
17 декември 1913 – 21 юни 1918
Семейство
Баща Христо Попович
Съпруга Евантия Провадалиева
Подпис BASA-173K-6-3118-45-Signature of Vasil Radoslavov (cropped).jpg
Васил Радославов в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

 
Къщата-музей на д-р Васил Радославов във Вароша, Ловеч

Васил Радославов е роден на 15 юли 1854 г. в Ловеч в семейството на Христо Попович, килиен учител в Ловеч. Брат е на Михаил Радославов и Юрдана Радославова. Учи в родния си град Ловеч и Априловската гимназия в Габрово, а по-късно в Писек (1872) и Прага (1874), Чехия. Работи като учител в Тетевен (1868), Габрово (1871) и Ловеч (1875 – 1878). От септември 1877 до юли 1878 е секретар на Ловчанския градски съвет.[1]

Политическа дейностРедактиране

 
Пощенска картичка с Радославов, 1912 г.
 
Бродерия върху коприна с образа на Радославов.

От есента на 1878 г. следва право във Виена и завършва в Хайделберг, Германия в 1882 г. След завръщането си в България е адвокат и се занимава с политическа дейност. Деен член на Либералната партия. През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Той е министър на правосъдието във второто правителство на Петко Каравелов (1884 – 1886) и на 18 декември 1885 г. без консултации с правителството въвежда съдебните закони на Княжество България в Източна Румелия, което предизвиква дипломатически скандал.

През следващите месеци Радославов е сред най-активните представители на националистическото крило на Либералната партия. Той влиза в конфликт с премиера Каравелов и на няколко пъти заплашва да напусне кабинета, което става през юли 1886 г. След преврата от 9 август 1886 г. и абдикацията на княз Александър I Батенберг, Радославов оглавява правителството и става най-младият министър-председател в историята на България. След избора на княз Фердинанд I крилото на Васил Радославов, което приема името Либерална партия (радослависти), е основната легална опозиция на правителството на Стефан Стамболов (1887 – 1894).

След падането на правителството на Стамболов през 1894 г. Либералната партия (радослависти) участва за кратко в правителството на Константин Стоилов, но скоро отново преминава в опозиция.

Васил Радославов е министър на вътрешните работи в правителството на Димитър Греков и правителството на Тодор Иванчов (1899 – 1900). Радославов ръководи потушаването на бунтовете срещу въвеждането на десятъка при Дуранкулак, Шабла и Тръстеник. Затова през 1903 година е осъден на 8 месеца затвор от Държавния съд за нарушаване на Конституцията. По-късно е амнистиран.

 
„Присъда на Държавния съд по обвинението на бившите министри от кабинета на Т. Иванчов и д-р В. Радославов“, издание на Георги Ив. Капчев, 1903

След поражението на България в Междусъюзническата война (1913) Радославов оглавява коалиционно правителство на Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партии. То остава на власт до 20 декември 1913 г. и отново от 23 декември 1913 г. до 1918 г., и управлява страната по време на Първата световна война.

Съдебно преследванеРедактиране

Въпреки че включването на България във войната среща относително широка подкрепа, след нейния тежък за страната край мнозина обвиняват за неуспеха и втората национална катастрофа правителството на Радославов.

Скоро след сключването на Солунското примирие д-р Васил Радославов заминава за Германия на 5 октомври 1918. Нему се пада единствен да изпрати в изгнание Александър І (26 август 1886 г.) и Фердинанд І (3 октомври 1918 г.). През 1923 г. задочно е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война. Амнистиран е през лятото на 1929 г.

Умира в Берлин на 21 октомври 1929 година. Погребан е с почести в София на 3 ноември същата година.[1]

Васил Радославов е женен за Евантия Провадалиева.

Награди и отличияРедактиране

Д-р Васил Радославов е един от едва шестимата българи, удостоени с най-високия ни държавен орден „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ – през февруари 1918 г.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране