Васил Радославов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Радославов.
Васил Христов Радославов е български политик и държавник, народен представител. Оглавява Либералната партия (радослависти) от 1887 до 1918 г. Два пъти е министър-председател на България – след абдикацията на княз Александър I Батенберг (1886 – 1887) и по време на Първата световна война (1913 – 1918).
| Васил Радославов | |
|---|---|
| български политик | |
 | |
| Роден | |
| Починал | 21 октомври 1929 г.
|
| Погребан | София |
| Религия | православие |
| Националност |  България |
| Учил в | Хайделбергски университет Национална Априловска гимназия |
| Политика | |
| Професия | Адвокат |
| Партия | Либерална партия (1879 – 1887) Либерална партия (радослависти) (1887 – 1920) |
| Народен представител в: II ОНС IV ОНС III ВНС VIII ОНС X ОНС V ВНС XV ОНС XVI ОНС XVIII ОНС | |
| Министър на правосъдието | |
| 29 юни 1884 – 15 юли 1886 9 август 1886 – 12 август 1886 19 май 1894 – 17 септември 1894 | |
| 7-и министър-председател на България | |
| 16 август 1886 – 28 юни 1887 4 юли 1913 – 21 юни 1918 | |
| Министър на финансите | |
| 30 ноември 1886 – 10 юли 1887 | |
| Министър на вътрешните работи | |
| 28 юни 1887 – 20 август 1887 27 ноември 1900 – 20 февруари 1901 4 юли 1913 – 21 септември 1915 7 септември 1916 – 21 юни 1918 | |
| Министър на народното просвещение | |
| 19 май 1894 – 9 декември 1894 | |
| Министър на външните работи | |
| 17 декември 1913 – 21 юни 1918 | |
| Семейство | |
| Баща | Христо Попович |
| Съпруга | Евантия Провадалиева |
| Подпис | .jpg){kind=small} |
| Васил Радославов в Общомедия | |
Биография Редактиране
Васил Радославов е роден на 15 юли 1854 г. в Ловеч в семейството на Христо Попович, килиен учител в Ловеч. Брат е на Михаил Радославов и Юрдана Радославова. Учи в родния си град Ловеч и Априловската гимназия в Габрово, а по-късно в Писек (1872) и Прага (1874), Чехия. Работи като учител в Тетевен (1868), Габрово (1871) и Ловеч (1875 – 1878). От септември 1877 до юли 1878 е секретар на Ловчанския градски съвет.[1]
Политическа дейност Редактиране
От есента на 1878 г. следва право във Виена и завършва в Хайделберг, Германия в 1882 г. След завръщането си в България е адвокат и се занимава с политическа дейност. Деен член на Либералната партия. През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Той е министър на правосъдието във второто правителство на Петко Каравелов (1884 – 1886)[2] и на 18 декември 1885 г. без консултации с правителството въвежда съдебните закони на Княжество България в Източна Румелия, което предизвиква дипломатически скандал.
През следващите месеци Радославов е сред най-активните представители на националистическото крило на Либералната партия. Той влиза в конфликт с премиера Каравелов и на няколко пъти заплашва да напусне кабинета, което става през юли 1886 г. След преврата от 9 август 1886 г. и абдикацията на княз Александър I Батенберг, Радославов оглавява правителството и става най-младият министър-председател в историята на България. След избора на княз Фердинанд I крилото на Васил Радославов, което приема името Либерална партия (радослависти), е основната легална опозиция на правителството на Стефан Стамболов (1887 – 1894).
След падането на правителството на Стамболов през 1894 г. Либералната партия (радослависти) участва за кратко в правителството на Константин Стоилов,[3] но скоро отново преминава в опозиция.
Васил Радославов е министър на вътрешните работи в правителството на Димитър Греков и правителството на Тодор Иванчов (1899 – 1900).[4] Радославов ръководи потушаването на бунтовете срещу въвеждането на десятъка при Дуранкулак, Шабла и Тръстеник. Затова през 1903 година е осъден на 8 месеца затвор от Държавния съд за нарушаване на Конституцията. По-късно е амнистиран.
.jpeg)
След поражението на България в Междусъюзническата война (1913 г.) Радославов оглавява коалиционно правителство на Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партии. То остава на власт до 20 декември 1913 г. и отново от 23 декември 1913 г. до 1918 г., и управлява страната по време на Първата световна война.
Антируската реторика на Радославов впечатлява Фердинанд I, който започва да работи в тясно сътрудничество с премиера при оформянето на външната политика на страната.[5] През юли 1914 г. Радославов осигурява голям финансов заем от Германия и Австро-Унгария, но също така успява да забави българското влизане във войната.[6] Популярността му спада, след като България официално влиза във войната и държавния ресурс е насочени изцяло към военните усилия. Като министър-председател той ръководи освобождаването на Южна Добруджа и окупацията на Северна Добруджа през 1916 г. с помощта на германския генерал Аугуст фон Макензен, въпреки че този ход му отнема част от подкрепата от германското правителство, което иска част от територията за себе си.[7] Радославовото правителство работи до юни 1918 г., когато е заменено от ново, оглавено от по-умереният Александър Малинов с надеждата той да посредничи за благоприятно мирно споразумение. Правителството на Радославов е обвинено в корупция и подчинение на Германия, а самия Радославов - за неуспеха на България да получи пълен контрол над Северна Добруджа с Букурещкия договор.
Съдебно преследване Редактиране
Въпреки че включването на България във войната среща относително широка подкрепа, след нейния тежък за страната край мнозина обвиняват за неуспеха и втората национална катастрофа правителството на Радославов.
Скоро след сключването на Солунското примирие д-р Васил Радославов заминава за Германия на 5 октомври 1918. Нему се пада единствен да изпрати в изгнание Александър І (26 август 1886 г.) и Фердинанд І (3 октомври 1918 г.). През 1923 г. задочно е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война.[8] Амнистиран е през лятото на 1929 г.
Умира в Берлин на 21 октомври 1929 година. Погребан е с почести в София на 3 ноември същата година.[1]
Васил Радославов е женен за Евантия, дъщеря на варненския общественик Никола Провадалиев[9].
Награди и отличия Редактиране
Д-р Васил Радославов е един от едва шестимата българи, удостоени с най-високия държавен орден „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ – през февруари 1918 г.
На 23 юли 1917 Васил Радославов е обявен за почетен гражданин на новоосвободената Силистра и на него е наименувана Дунавската градина.[10]
Източници Редактиране
- ↑ а б Биография на Васил Радославов на сайта istoria.bg
- ↑ Здравие - дигитално копие, 15/04/1885, No. 8, 66 стр.
- ↑ Черно море - дигитално копие, 29/07/1894, No. 109, 2 стр.
- ↑ Свободен гражданин: седмичник, Орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 2, 11 март 1900 год, стр. 3
- ↑ Варненски новини - дигитално копие, 23/11/1913, No. 359, 2 стр.
- ↑ Варненски новини - дигитално копие - 22/11/1914, No. 460, стр.2
- ↑ S.G. Evans, A Short History of Bulgaria, London, Lawrence and Wishart, 1960, p. 156
- ↑ Земледелец (вестник:ежедневник, Орган на Добруджанската окол. землед. дружба - Варна), бр. 12, 6 април 1923 г.
- ↑ Свободен глас - дигитално копие - 10/01/1909, No. 2, стр.3
- ↑ Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 19 от 08 август 1917, стр.3
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Външни препратки Редактиране
- Биография на Васил Радославов
- Политическа реч на министър президента д-р В. Радославов във Варна - Варненски новини, 22/11/1913, No. 358, стр.3-4
| Иван Евстратиев Гешов | → | и.д. Министър на финансите (30 ноември 1886 – 10 юли 1887) | → | Константин Стоилов |