Васил Радославов
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Радославов.
Васил Христов Радославов е български политик и държавник, народен представител. Оглавява Либералната партия (радослависти) от 1887 до 1918 г. Два пъти е министър-председател на България – след абдикацията на княз Александър I Батенберг (1886 – 1887) и по време на Първата световна война (1913 – 1918).
| Васил Радославов | |
|---|---|
| български политик | |
 | |
| Роден | |
| Починал | 21 октомври 1929 г.
|
| Погребан | София |
| Религия | православие |
| Националност |  България |
| Учил в | Хайделбергски университет Национална Априловска гимназия |
| Политика | |
| Професия | Адвокат |
| Партия | Либерална партия (1879 – 1887) Либерална партия (радослависти) (1887 – 1920) |
| Народен представител в: III ВНС V ВНС | |
| Министър на правосъдието | |
| 29 юни 1884 – 15 юли 1886 9 август 1886 – 12 август 1886 19 май 1894 – 17 септември 1894 | |
| 7-и министър-председател на България | |
| 16 август 1886 – 28 юни 1887 4 юли 1913 – 21 юни 1918 | |
| Министър на финансите | |
| 30 ноември 1886 – 10 юли 1887 | |
| Министър на вътрешните работи | |
| 28 юни 1887 – 20 август 1887 27 ноември 1900 – 20 февруари 1901 4 юли 1913 – 21 септември 1915 7 септември 1916 – 21 юни 1918 | |
| Министър на народното просвещение | |
| 19 май 1894 – 9 декември 1894 | |
| Министър на външните работи | |
| 17 декември 1913 – 21 юни 1918 | |
| Семейство | |
| Баща | Христо Попович |
| Съпруга | Евантия Провадалиева |
| Подпис | .jpg){kind=small} |
| Васил Радославов в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Васил Радославов е роден на 15 юли 1854 г. в Ловеч в семейството на Христо Попович, килиен учител в Ловеч. Брат е на Михаил Радославов и Юрдана Радославова. Учи в родния си град Ловеч и Априловската гимназия в Габрово, а по-късно в Писек (1872) и Прага (1874), Чехия. Работи като учител в Тетевен (1868), Габрово (1871) и Ловеч (1875 – 1878). От септември 1877 до юли 1878 е секретар на Ловчанския градски съвет.[1]
Политическа дейностРедактиране
От есента на 1878 г. следва право във Виена и завършва в Хайделберг, Германия в 1882 г. След завръщането си в България е адвокат и се занимава с политическа дейност. Деен член на Либералната партия. През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Той е министър на правосъдието във второто правителство на Петко Каравелов (1884 – 1886) и на 18 декември 1885 г. без консултации с правителството въвежда съдебните закони на Княжество България в Източна Румелия, което предизвиква дипломатически скандал.
През следващите месеци Радославов е сред най-активните представители на националистическото крило на Либералната партия. Той влиза в конфликт с премиера Каравелов и на няколко пъти заплашва да напусне кабинета, което става през юли 1886 г. След преврата от 9 август 1886 г. и абдикацията на княз Александър I Батенберг, Радославов оглавява правителството и става най-младият министър-председател в историята на България. След избора на княз Фердинанд I крилото на Васил Радославов, което приема името Либерална партия (радослависти), е основната легална опозиция на правителството на Стефан Стамболов (1887 – 1894).
След падането на правителството на Стамболов през 1894 г. Либералната партия (радослависти) участва за кратко в правителството на Константин Стоилов, но скоро отново преминава в опозиция.
Васил Радославов е министър на вътрешните работи в правителството на Димитър Греков и правителството на Тодор Иванчов (1899 – 1900). Радославов ръководи потушаването на бунтовете срещу въвеждането на десятъка при Дуранкулак, Шабла и Тръстеник. Затова през 1903 година е осъден на 8 месеца затвор от Държавния съд за нарушаване на Конституцията. По-късно е амнистиран.
След поражението на България в Междусъюзническата война (1913 г.) Радославов оглавява коалиционно правителство на Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партии. То остава на власт до 20 декември 1913 г. и отново от 23 декември 1913 г. до 1918 г., и управлява страната по време на Първата световна война.
Съдебно преследванеРедактиране
Въпреки че включването на България във войната среща относително широка подкрепа, след нейния тежък за страната край мнозина обвиняват за неуспеха и втората национална катастрофа правителството на Радославов.
Скоро след сключването на Солунското примирие д-р Васил Радославов заминава за Германия на 5 октомври 1918. Нему се пада единствен да изпрати в изгнание Александър І (26 август 1886 г.) и Фердинанд І (3 октомври 1918 г.). През 1923 г. задочно е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война.[2] Амнистиран е през лятото на 1929 г.
Умира в Берлин на 21 октомври 1929 година. Погребан е с почести в София на 3 ноември същата година.[1]
Васил Радославов е женен за Евантия, дъщеря на варненския общественик Никола Провадалиев[3].
Награди и отличияРедактиране
Д-р Васил Радославов е един от едва шестимата българи, удостоени с най-високия държавен орден „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ – през февруари 1918 г.
На 23 юли 1917 Васил Радславов е обявен за почетен гражданин на новоосвободената Силистра и на него е наименувана Дунавската градина.[4]
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б Биография на Васил Радославов на сайта istoria.bg
- ↑ Земледелец (вестник:ежедневник, Орган на Добруджанската окол. землед. дружба - Варна), бр. 12, 6 април 1923 г.
- ↑ Свободен глас - дигитално копие - 10/01/1909, No. 2, стр.3
- ↑ Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 19 от 08 август 1917, стр.3
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Външни препраткиРедактиране
| Иван Евстратиев Гешов | → | и.д. Министър на финансите (30 ноември 1886 – 10 юли 1887) | → | Константин Стоилов |