Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Радославов.

Васил Христов Радославов е български политик, народен представител. Оглавява Либералната партия (радослависти) от 1887 до 1918 г. Три пъти е министър-председател на България – след абдикацията на княз Александър I Батенберг (1886 – 1887) и по време на Първата световна война (1913 – 1918).

Васил Радославов
Vasil Radoslavov 1915.jpg
Министър-председател на България
Мандат 16 август 1886 – 28 юни 1887
Предшественик Петко Каравелов
Наследник Константин Стоилов

Втори мандат 4 юли 1913 – 21 юни 1918
Назначен от Фердинанд I
Предшественик Стоян Данев
Наследник Александър Малинов
Лични данни
Роден
Починал
Погребан София
Националност Флаг на България България
Съпруга Евантия Провадалиева
Полит. партия Либерална партия
Професия юристполитик
Подпис BASA-173K-6-3118-45-Signature of Vasil Radoslavov (cropped).jpg
II ОНС   IV ОНС   III ВНС   VIII ОНС   X ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVIII ОНС   
Портал Портална икона Политика
Васил Радославов в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

 
Къщата-музей на д-р Васил Радославов във Вароша, Ловеч

Васил Радославов е роден на 15 юли 1854 г. в Ловеч в семейството на Христо Попович, килиен учител в Ловеч. Брат е на Михаил Радославов и Юрдана Радославова. Учи в родния си град Ловеч и Априловската гимназия в Габрово, а по-късно в Писек (1872) и Прага (1874), Чехия. Работи като учител в Тетевен (1868), Габрово (1871) и Ловеч (1875 – 1878). От септември 1877 до юли 1878 е секретар на Ловчанския градски съвет.[1]

Политическа дейностРедактиране

 
Пощенска картичка с Радославов, 1912 г.
 
Бродерия върху коприна с образа на Радославов.

От есента на 1878 г. следва право във Виена и завършва в Хайделберг, Германия в 1882 г. След завръщането си в България е адвокат и се занимава с политическа дейност. Деен член на Либералната партия. През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Той е министър на правосъдието във второто правителство на Петко Каравелов (1884 – 1886) и на 18 декември 1885 г. без консултации с правителството въвежда съдебните закони на Княжество България в Източна Румелия, което предизвиква дипломатически скандал.

През следващите месеци Радославов е сред най-активните представители на националистическото крило на Либералната партия. Той влиза в конфликт с премиера Каравелов и на няколко пъти заплашва да напусне кабинета, което става през юли 1886 г. След преврата от 9 август 1886 г. и абдикацията на княз Александър I Батенберг, Радославов оглавява правителството и става най-младият министър-председател в историята на България. След избора на княз Фердинанд I крилото на Васил Радославов, което приема името Либерална партия (радослависти), е основната легална опозиция на правителството на Стефан Стамболов (1887 – 1894).

След падането на правителството на Стамболов през 1894 г. Либералната партия (радослависти) участва за кратко в правителството на Константин Стоилов, но скоро отново преминава в опозиция.

Васил Радославов е министър на вътрешните работи в правителството на Димитър Греков и правителството на Тодор Иванчов (1899 – 1900). Радославов ръководи потушаването на бунтовете срещу въвеждането на десятъка при Дуранкулак, Шабла и Тръстеник. Затова през 1903 година е осъден на 8 месеца затвор от Държавния съд за нарушаване на Конституцията. По-късно е амнистиран.

 
„Присъда на Държавния съд по обвинението на бившите министри от кабинета на Т. Иванчов и д-р В. Радославов“, издание на Георги Ив. Капчев, 1903

След поражението на България в Междусъюзническата война (1913) Радославов оглавява коалиционно правителство на Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партии. То остава на власт до 20 декември 1913 г. и отново от 23 декември 1913 г. до 1918 г., и управлява страната по време на Първата световна война.

Съдебно преследванеРедактиране

Въпреки че включването на България във войната среща относително широка подкрепа, след нейния тежък за страната край мнозина обвиняват за неуспеха и втората национална катастрофа правителството на Радославов.

Скоро след сключването на Солунското примирие д-р Васил Радославов заминава за Германия на 5 октомври 1918. Нему се пада единствен да изпрати в изгнание Александър І (26 август 1886 г.) и Фердинанд І (3 октомври 1918 г.). През 1923 г. задочно е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война. Амнистиран е през лятото на 1929 г.

Умира в Берлин на 21 октомври 1929 година. Погребан е с почести в София на 3 ноември същата година.[1]

Васил Радославов е женен за Евантия Провадалиева.

Награди и отличияРедактиране

Д-р Васил Радославов е един от едва шестимата българи, удостоени с най-високия ни държавен орден „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ – през февруари 1918 г.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране