Николаос Ст. Хасос
Николаос Ст. Хасос (на гръцки: Νικόλαος Στ. Χάσος) е гръцки лекар и политик от влашки произход, кмет на Лерин.[1][2]
| Николаос Ст. Хасос Νικόλαος Στ. Χάσος | |
| гръцки политик | |
| Роден |
1892 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Атински университет |
| Политика | |
| Партия | Народна партия |
Биография редактиране
Роден е в 1892 година във влашкото леринско село Писодер, тогава в Османската империя. Учи медицина в Атинския университет, след което се връща и се установява в Лерин. При избухването на Балканската война в 1912 година се записва доброволец в Гръцката армия. След войните се занимава с политика и е привърженик на Народната партия, макар да има и близки приятели венизелисти като Георгиос Модис. В 1925 година се жени за Василики Сапундзи (Васила Сапунджиева), чийто баща Григор и братя Тего и Тома са венизелисти. Установява се в Сапунджиевата къща край Сакулева.[1]
В 1934 година Николаос Хасос е избран за кмет на Лерин и за седем години преобразява града. На 25 март 1936 година е завършена и открита електрическата мрежа, която стартира през 1930 година при кмета Тего Сапаунджиев. Малко след 1934 година е завършена централната водопроводна мрежа. В 1939 година е открита общинската болница с помощта на битолчанката влахиня Елени Димитриу, заселена в Александрия, Египет. При кметуването на Хасос се откриват много нови улици и площади и се отварят общинските бани и общинският пазар. Обновено е кметството и е придобит парцелът, на който по-късно е издигнат Археологическият музей. В 1941 година, по време на окупацията, е основана Педагогическата академия. Със съдействието на номарха Константинос Бонис, с участието на патриоти от Лерин и инициативата на кмета е основано историческото сдружение „Аристотелис“.[1]
При избухването на Итало-гръцката война, сутринта на 28 октомври 1940 година жандармерията започва масови арести на българоговорещи из леринските села. Кметът Хасос с помощта на Георгиос Модис се опитва да преустанови арестите.[1]
След разгрома и окупацията на Гърция от Германия през април 1941 година и анексията на съседната Вардарска Македония от Царство България, в Лерин се проявяват пробългарски гласове и се явява възможност от българска окупация. Хасос организира общинския съвет, камарите, професионалните и научните сдружения, селскостопанските кооперации и председателите на някои кметства да подпишат декларация, че предпочитат италианска окупация:
| „ | Декларираме, че пред възможната българска окупация недвусмислено предпочитаме италианската окупация като гаранция срещу преследванията, потисничествата, грабежите, на които окупираните от България номи Сяр, Драма, Кавала, Ксанти, Родопи и Еврос вече са подложени.[1] | “ |
Заедно с други двама власи - Георгиос Модис и Йоанис Мердзос се срещат с италианския генерал в Корча и го молят в Лерин да не влизат българи. Германците остават в Лерин, но задържат Хасос като заложник, гаранция, че в града ще се изпълняват заповедите им. На 8 ноември 1941 година той организира традиционното отбелязване на влизането на гръцки войски в града в 1912 година. В същата година основава Педагогическата академия и сдружението „Аристотелис“.[1]
Умира на 9 април 1943 година.[1] След смъртта му, в кабинета му е намерен изготвен от него списък с 644 „антигърци“ - жители на Лерин с негръцко национално съзнание, който е предаден на гръцките власти през април 1945 година.[3][4]
Името му носи улица в Лерин.
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж Μέρτζος, Ν. Ι. Ο Νικόλαος Στ. Χάσος Δήμαρχος Φλώρινης οδίτης στισ κρίσιμες καμπές της ιστορίας // Florina Press, 9 Νοεμβρίου, 2017. Посетен на 27 юли 2020 г.
- ↑ Βογιατζής, Θανάσης. Ο Δήμαρχος Φλωρίνης Νικόλαος Χάσος και μέλη του Δημοτικού Συμβουλίου στη λίμνη του Μαραθώνα το 1935 // Florina Past, 18-11-2017.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Οικισμοί της Φλώρινας που αρχίζουν από Φ // Посетен на 28 юли 2020 г.
- ↑ Вижте списъка в Леринчани#„Антигърци“.
| Тего Сапунджиев | → | демарх на Лерин (1934 – 9 април 1943) |
→ | Димитриос Котас |