Леринчани (на гръцки: Φλωρινιώτες, Флориниотес) са жителите на град Лерин, на гръцки Флорина, Егейска Македония, Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в ЛеринРедактиране

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


АРедактиране

БРедактиране

ВРедактиране

  •   Васил (Цилю) Калайджиев, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[1]

ГРедактиране

ДРедактиране

ЕРедактиране

ИРедактиране

 
Илия Димушев

КРедактиране

  •   Кирил Груев (1910 – 1980), български политик и учен
  •   Константин Гулабчев, български общественик и духовник, председател на Леринската българска община
  •   Коце Иванчов, ханджия, деец на ВМОРО[6]

ЛРедактиране

 
Паметник на Лакис Пирзас на главния площад в Лерин.
  •   Лазар Гутов, български аптекар. В 1909 година завършва аптекарския отдел на Медицинското училище в Цариград и отваря аптека в родния си град в 1910 година, но поради проблеми, които му създават турски и гръцки лекари, както и гръцките аптекари в града, е принуден да затвори аптеката.[7][8] След това отваря аптека в Ксанти.[9]
  •   Лакис Пирзас (Никос, Николаос) (1880 – 1947), гръцки андартски деец

МРедактиране

НРедактиране

  •   Наум Анастасов, македоно-одрински опълченец, 32 (33)-годишен, кафеджия, I клас, Продоволствен транспорт на МОО, Огнестрелен парк на МОО, Нестроева рота на 7 кумановска дружина[10]
  •   Неджати Джумалъ (1921 – 2001), известен турски поет и писател
  •   Никола, деец на ВМОРО, преминал на гръцка страна[11]
  •   Никола Самарджиев, деец на ВМОРО[12]
  •   Никола Теричев, български опълченец, II опълченска дружина, убит на 11 август 1877 г.[13]
  •   Николаос Корцарис (р.1941), гръцки политик от Нова демокрация
  •   Николаос Н. Хасос (? – 2014), гръцки политик

ОРедактиране

ПРедактиране

 
Петрос Папагеоргиу, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от Лерин. Снимка от Музея на македонската борба в Костур

СРедактиране

 
Спиро Гулабчев
  •   Сотир Богоев Буджев (1897 – ?), български комунист, емигрирал в Америка, оттам в СССР, член на БКП (б), арестуван в 1937 г., освободен в 1940 г.[15]
  •   Сотир Костов (1914 – 1992), български художник
  •   Сотир Чобанов (1912 – 1949), гръцки комунист[16]
  •   Сотирис Люкрас (р. 1962), гръцки художник
  •     Стоян Аспровски (р. 1929), югославски военен деец, генерал-полковник
  •   Спиро Гулабчев (1856 – 1918), български общественик

ТРедактиране

ФРедактиране

  •   Филип Георгиев, деец на ВМОРО, председател на Леринския околийски революционен комитет

ХРедактиране

ШРедактиране

ЯРедактиране

Починали в ЛеринРедактиране

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


АРедактиране

ДРедактиране

КРедактиране

  •   Кръстьо Тенекеджиев (Кръсто, ? – 1913), македоно-одрински опълченец от село Бобища, служил в Интендантска рота, Сборна партизанска рота на МОО, пленен на 7 юли 1913 година, починал в Леринския затвор[17]

ЛРедактиране

НРедактиране

ПРедактиране

СРедактиране

ТРедактиране

Свързани с ЛеринРедактиране

  •   Ичко Памукчията, български революционер, член на първия революционен комитет на ВМОРО Лерин, основан от Георги Попхристов през учебната 1899- 1900 година[18]
  •   Марко Лерински (1862-1902), лерински войвода на ВМОРО

Лерински митрополитиРедактиране

„Антигърци“Редактиране

В 1943 година след смъртта на леринския кмет Николаос Ст. Хасос в кабинета му е намерен изготвен от него списък с 644 „антигърци“ - жители на Лерин с негръцко национално съзнание, който е предаден на гръцките власти в април 1945 година.[19]

БележкиРедактиране

  1. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 105.
  2. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
  3. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  4. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  5. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
  6. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г., Съставители Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, Библиотека „Българска памет“, стр. 15.
  7. Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). „Юруков“, 1994. с. 45.
  8. Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). „Юруков“, 1994. с. 176.
  9. Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). „Юруков“, 1994. с. 189.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 22.
  11. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57.
  12. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 г., Съставители Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, Библиотека „Българска памет“, стр. 15.
  13. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.189.
  15. Вести на Висшия съвет на БСП, I, 2-9, ДП „Димитър Благоев“, 1990, 62.
  16. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.700.
  18. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 66.
  19. Λιθοξόου, Δημήτρης. Οικισμοί της Φλώρινας που αρχίζουν από Φ. // Посетен на 29 юли 2020 г.