Никола Анастасов
Никола Стоянов Анастасов е български театрален и кино актьор.[2]
| Никола Анастасов | |
| български актьор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Награди | Почетно звание „Заслужил“ Почетно звание „Народен“ Орден „Народна република България“ |
| Актьорска кариера | |
| Активност | от 1955 г. |
| Семейство | |
| Съпруга | Мария Косева[1] |
| Деца | Ивайло, Чавдар |
| Уебсайт | |
Биография
редактиранеРоден е в семейство на преселници от Македония. Родът му по бащина линия се преселва в София от Охрид.
Завършва актьорско майсторство при проф. Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 г.[2]
Дебютира в ролята на Валер в „Скъперникът“ от Молиер на сцената на Драматичен театър – Враца. Играе в театрите във Враца (1955 – 1956) и Варна (1956 – 1957), както и в софийските Сатиричен театър, в театър „Трудов фронт“ и в Малък градски театър зад канала. Първата си значителна роля в Сатиричния театър играе през 1961 г. в комедията „Когато розите танцуват“ на Валери Петров. Участва също в „Римска баня“, „Сако от велур“, „Суматоха“. Участва и във филми – „Пагоните на дявола“, „На всеки километър“, както и „Нако, Дако и Цако“ – първият цветен български телевизионен сериал. Участва още в „Неочаквана ваканция“ и „Астронавтите“. Най-популярните му екранни превъплъщения са като Пейо в класическия филм на Зако Хеския – „Тримата от запаса“ и Димитраки в популярната постановка „Криворазбраната цивилизация“ (1974) на Българската национална телевизия по класическата пиеса на Добри Войников.
Има пано с неговите отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199.
Никола Анастасов озвучава главния герой в култовата аудиодраматизация на „Мечо Пух“ от 80-те години на XX век.
Умира на 8 август 2016 г. в София след тежко боледуване.[3] До смъртта си е женен за естрадната певица Мария Косева, заедно с която имат двама синове.
Отличия и награди
редактиране- Заслужил артист (1971)
- Народен артист (1980)
- Орден „Народна република България“, II степен (1982).
- Наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за изключителен творчески принос към българския театър“, 2015.[4]
Театрални роли
редактиранеНикола Анастасов играе множество театрални роли, по-значимите от които са:[2]
- Колоездачът – „Когато розите танцуват“ от Валери Петров
- Лило – „Суматоха“ от Йордан Радичков
- Цеко – „Римска баня“ от Станислав Стратиев
- Висящият – „Сако от велур“ от Станислав Стратиев
- Безотговорният – „Рейс“ от Станислав Стратиев
- Ковчегофобът – „Седмо: кради по-малко“ от Дарио Фо
- Куче влачи – „Кошници“ от Йордан Радичков
- Любомир – „Големанов“ от Ст. Л. Костов
- Министър Кочев – „Новото пристанище“ от Ст. Л. Костов
- Манчо – „Вражалец“ от Ст. Л. Костов
- Станчо Квасников – „Службогонци“ от Иван Вазов
- Мамаев – „И най-мъдрият си е малко прост“ от Александър Островски
- „Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич)
- „Дървеница“
- „Щръклица“
- „Обличането на Венера“
- „От много любов“ (Климент Цачев)
Телевизионен театър
редактиране- „Зелен таралеж“ (1996) (Йордан Радичков), мюзикъл
- „Пази се от ягуар“ (1988), мюзикъл
- „Прах в очите“ (1985) (от Йожен Лабиш, реж. Асен Траянов) – Маленжар
- „Чичовци“ (1984) (Иван Вазов), мюзикъл – Иванчо Йотата
- „В люляковата градина“ (1977) (А. Салодар)
- „Професия за ангели“ (1977) (Драгомир Асенов)
- „Вражалец“ (1976) (от Ст. Л. Костов, реж. Хачо Бояджиев), 2 части (мюзикъл), (втора реализация) – Тамбурата
- Криворазбраната цивилизация (1974), мюзикъл
- „Лют звяр“ (1973) (Никола Русев)
- „Големият и Малкият Клаус“ (1971) (Ханс Кристиан Андерсен), мюзикъл
- „Недорасъл“ (1969) (Денис Иванович Фонвизин)
- „Човекът от Ла Манча“ (1968) (Мигел де Сервантес) – Санчо Панса
- „Заповед за убийство“ (1968) (Робърт Шекли) – Били, плетачът на шапки/началникът на полицията
Хумористични миниатюри
- „Лоенгрин“ (Курт Гьоц) – съдружникът Халер-син
Филмография
редактиране| Година | Филми/Сериали | Роля |
|---|---|---|
| 2017 | Безкрайната градина | Едмонд Гарабедян |
| 2011-2019 | Столичани в повече (170 - сер. тв) |
през 2017 г. |
| 2007 | Приключенията на един Арлекин (4-сер. тв) | Стефан |
| 2002 | Рапсодия в бяло | старец в старческия дом |
| 1994 | Коледни апаши (тв) | |
| 1993 | Бандитска приказка | кървавия Чепелка |
| 1987 | Само ти, сърце | д-р Джалдети |
| 1986 | Стая за трима | |
| 1986 | Земляци-веселяци | |
| 1985 | Звън на кристал | Стефан Николов |
| 1985 | Златно сърце (3 серии) | дядо Кольо, въжарят |
| 1981 | Неочаквана ваканция (4 серии) | магазинерът Ламбо |
| 1980 | Сладкодумните снежинки (6 серии) | бате Дечко |
| 1979 | Мокри приказки (6 серии) | бате Дечко/ морския цар |
| 1978 – 1979 | Нови приказки за бате Дечко и Марийчето (6 серии) | бате Дечко |
| 1978 | Федерация на династронавтите (3 серии) | другарят Пухлев, бащата на Кънчо |
| 1978 | Пантелей | Марко |
| 1974 | Нако, Дако, Цако (3 серии) | Цако |
| 1971 | Тримата от запаса | Пейо Вътов |
| 1971 | Герловска история | Цвика |
| 1970 | В полунощ | пътникът |
| 1969 – 1971 | На всеки километър (26 серии) | кръчмаря Спиро „Майтапа“ (в 16 та серия) |
| 1969 | Признание | |
| 1969 | Осмият | бръснарят Чаплин |
| 1969 | Господин Никой | Харис |
| 1968 | Бате Дечко и Марийчето (6 серии) | бате Дечко |
| 1967 | Последният войвода | фотографа |
| 1967 | Бялата стая | диригент на оркестъра |
| 1967 | С пагоните на дявола (5 серии) | Жано/Йохан Довек, помощник на Фридрих Бьоле (в 3 серии: I, IV, V) |
| 1967 | По тротоара | любовника Тони |
| 1967 | За вас, жени | провинциалистът, спечелил от лотарията |
| 1966 | Семейство Калинкови (12 серии) | администратор на хотел |
| 1966 | Рицар без броня | съсед |
| 1966 | Горещо пладне | пътник от влака |
| 1965 | Неспокоен дом | приятел на Борис |
| 1961 | Последният рунд | Гаро |
| 1960 | Бъди щастлива Ани | пилот |
Библиография
редактиранеНикола Анастасов е автор на две книги: хумористичната „Смехът на шопа“ (1985) и автобиографичната „Я, колко мъка...“ (1997).[5][6]
Източници
редактиране- ↑ Съпругата на Анастасов: Днес част от сърцето ми си отива с Никола! // Stara-zagora.org, 10 август 2016 г. Посетен на 9 август 2016 г.[неработеща препратка]
- ↑ а б в Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 17. (на български)
- ↑ Мира Стефанова, Ивайло Василев. Почина обичаният български актьор Никола Анастасов // Българско национално радио, 9 август 2016 г. Посетен на 9 август 2016 г.
- ↑ Никола Анастасов с „Икар“ за изключителен принос // News.bg, 27 март 2015 г. Посетен на 9 август 2016 г.
- ↑ Цветков, Лъчезар. Прощаваме се с Никола Анастасов // Българско национално радио. Посетен на 12 август 2016 г.
- ↑ Велина Величкова, Виктория Ташкова. Почина обичаният актьор Никола Анастасов // Дарикнюз. Посетен на 10 август 2016 г.
Използвана литература
редактиране- „Никола Анастасов празнува като Зевс“, в-к „Стандарт“, бр. 5132, год. XIV, 22 април 2007
- Българска национална филмотека: Картотека личности
