Никола Бъчваров

Никола Янев Бъчваров е български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Никола Бъчваров
български свещеник и революционер

Роден
Починал
Никола Бъчваров в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Свещеник Никола Бъчваров с презвитера Параскева и децата си Яни (с феса), Димитър (с униформата), Георги, Илия и Костадин.

Никола Янев Бъчваров е роден в 1853 година в лозенградското село Карахадър (днес в Турция). Произхождащ от родолюбиво българско семейство. Негови синове са войводите Яни Попов и Димитър Попниколов, както и на загиналия на фронта офицер Костадин Попниколов (1889 – 1918). Бащата на Никола Бъчваров, Яни Бъчваров приютява Васил Левски в дома си и участва в изграждането на първия нелегален комитет в лозето на хайдук Вълкан.[1] Никола Бъчваров влиза във ВМОРО и е първият войвода на Лозенградския революционен участък. Той също така е вторият революционер, осъден на 5 години строг тъмничен затвор и третият пунктов началник. Бъчваров е осъден от властите на 7 години години заточение в Мала Азия, в крепостта Паяс кале. Като свещеник служи в родното си село и в Созопол, където бяга след въстанието. Умира в Созопол на 25 април 1917[2] или 1918 година.[3]

БележкиРедактиране