Никола Бъчваров

Никола Янев Бъчваров (Фъчиджиоглу) е български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Никола Бъчваров
български свещеник и революционер
Роден
1853 г.
Починал
25 април 1917 г. (64 г.)
Никола Бъчваров в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Свещеник Никола Бъчваров с презвитера Параскева и децата си Яни (с феса), Димитър (с униформата), Георги, Илия и Костадин.

Никола Янев Бъчваров е роден в 1853 година в лозенградското село Карахадър (днес в Турция). Произхожда от родолюбиво българско семейство. Баща му, Яни Бъчваров, приютява Васил Левски в дома си и участва в изграждането на първия нелегален комитет в лозето на хайдук Вълкан.[1][2] Синове на Никола Бъчваров са войводите Яни Попов и Димитър Попниколов, Георги Попниколов (Попов), също революционер, осъден по време на Преображенското въстание на 5 години затвор, Илия Попниколов, учител и член на ВМОРО, и загиналият на фронта в Македония офицер, ротен командир Костадин Попниколов (1889 – 1918).[3]

Никола Бъчваров първоначално се занимава със земеделие, а после става свещеник в родното си село.[4] Влиза във ВМОРО и е първият войвода на Лозенградския революционен участък. Той също така е вторият революционер, осъден на 5 години строг тъмничен затвор и третият пунктов началник.

В 1900 година по време на Керемидчиоглувата афера Никола Бъчваров заедно със синовете си Яни и Димитър успяват да избягат в България и са осъдени задочно от Одринския военен съд. Преди да научи за осъждането си отец Никола се връща в Карахадър, тъй като лозенградския архиерейски наместник го убеждава, че опасност има само за синовете му. Заловен е и осъден на 7 години заточение. Лежи до септември 1904 година в Паяс кале.[5]

Като свещеник служи в родното си село и в Созопол, където бяга след въстанието. Умира в Созопол на 25 април 1917[6] или 1918 година.[7]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
Яни Бъчваров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Бъчваров
(1853 – 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Попниколов
(1875 – след 1943)
 
Яни Попов
(1878 – 1954)
 
Димитър Попниколов
(1880 – 1978)
 
Костадин Попниколов
(1889 – 1918)
 
Илия Попниколов
(? – 1912)
 


БележкиРедактиране

  1. Спомени на Яни Попов, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр. 363-366
  2. Попниколов, Димитър. Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 26–28.
  3. Попниколов, Димитър. Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 41 и текста под снимките.
  4. Попниколов, Димитър. Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 18.
  5. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 117.
  6. Попниколов, Димитър. Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 64-65.
  7. Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 25.