Карахадър
Карахадъ̀р или Карахъдъ̀р (на турски: Karahıdır, Карахъдър) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград. Сега квартал на Лозенград.
|
Карахадър Karahıdır |
|
|---|---|
  Карахадър  Карахадър |
|
| Страна |
 Турция |
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 177 m |
| Население | ? души (2000) |
ГеографияРедактиране
Селото се намира на 2 километра югозападно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).
ИсторияРедактиране
В 19 век Карахадър е смесено село в Лозенградска (Кърклисийска) кааза на Османската империя. В 1830 година то има 110 български и 30 турски къщи, в 1878 - 95 български и 30 турски къщи, а в 1912 – 195 български и 35 турски къщи.[1]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Карахадър (Kari-Hadir) е село в Кърклисийска каза с 95 домакинства и 363 жители българи и 100 мюсюлмани.[2] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 203 български екзархийски семейства или 1205 души.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Карахадър са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Българското население на Карахадър се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от бежанците от Карахадър са настанени в село Архиянли.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Карахадър
Георги Попниколов, български революционер, осъден на 5 години затвор заради участието си в Преображенското въстание[5]- Димитър Попниколов (1880 – 1978), български революционер и просветен деец
- Илия Попниколов, учител в Бунархисар и член на ВМОРО. Арестуван от младотурците и починал в затвора през 1912 година.
- Костадин Попниколов (1889 – 1918), ротен командир, загинал в 1918 година през Първата световна война[6]
- Никола Бъчваров (? – 1917), български свещеник и революционер, осъден на 7 години заточение в Мала Азия, умрял в Созопол
- Петър Шивачев (1864 – ?), български революционер, свещеник, просветен деец и общественик
- Яни Попов (1878 – 1954), български революционер
ИзточнициРедактиране
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 272.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 32-33.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850-851.
- ↑ Попниколов, Димитър. Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1982, стр.64-65
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 562, л. 2