Карахадъ̀р или Карахъдъ̀р (на турски: Karahıdır, Карахъдър) е село в Източна Тракия, Турция, околия Лозенград, вилает Лозенград. Сега е квартал на Лозенград.

Карахадър
Karahıdır
Турция
41.7163° с. ш. 27.198° и. д.
Карахадър
Мармара
41.7163° с. ш. 27.198° и. д.
Карахадър
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетЛозенград

География

редактиране

Селото се намира на 2 километра югозападно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).

В XIX век Карахадър е смесено село в Лозенградска (Кърклисийска) каза на Османската империя. В 1830 година то има 110 български и 30 турски къщи, в 1878 година – 95 български и 30 турски къщи, а в 1912 година – 195 български и 35 турски къщи.[1]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Карахадър (Kari-Hadir) е село в Кърклисийска каза с 95 домакинства и 363 жители българи и 100 мюсюлмани.[2] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 203 български екзархийски семейства или 1205 души.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Карахадър са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Българското население на Карахадър се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от бежанците от Карахадър са настанени в село Архиянли. 202 семейства (938 души) се заселват в Бургаска околия и 3 семейства (17 души) в Ямболска.[5]

Личности

редактиране
 
Никола Янев Бъчваров
 
Георги Попниколов
 
Костадин Попниколов
Родени в Карахадър
  •   Георги Попниколов (1875 – след 1943), български революционер, осъден на 5 години затвор заради участието си в Преображенското въстание[6]
  •   Димитър Попниколов (1880 – 1978), български революционер и просветен деец
  •   Илия Попниколов, учител в Бунархисар и член на ВМОРО. Арестуван от младотурците и починал в затвора през 1912 година.
  •   Костадин Попниколов (1889 – 1918), ротен командир, загинал в 1918 година през Първата световна война[7]
  •   Никола Бъчваров (1853 – 1917), български свещеник и революционер, осъден на 7 години заточение в Мала Азия, умрял в Созопол
  •   Петър Шивачев (1864 – ?), български революционер, свещеник, просветен деец и общественик
  •   Яни Попов (1878 – 1954), български революционер
  1. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 272.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 32-33.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850-851.
  5. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 307, 308.
  6. Попниколов, Димитър. Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 64-65.
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 562, л. 2