Нилс Стенсен

(пренасочване от Никола Стено)

Нилс Стенсен (на датски: Niels Stensen), известен и като Никола Стено, е датски учен и католически епископ.

Нилс Стенсен
200
Католически епископ
Роден 11 януари 1638 г.
Починал 5 декември 1686 г. (48 г.)
Националност датчанин
Нилс Стенсен в Общомедия

Стенсен има значителен принос в ранното развитие на природните науки, нарежда се сред пионерите в областта на анатомията и геологията, наричан е „баща на геологията и стратиграфията“. Влиза в историята като велик геолог, който предлага за първи път научни обяснения за вкаменелостите и пластовете земна кора, много преди геологията да бъде обособена като самостоятелна наука.

Макар и роден в лутеранско семейство, приема католицизма през 1667 г. По-късно става католически епископ и се нарежда сред водещите фигури на Контрареформацията. Интересът му към естествени науки бързо изчезва и се отдава на богословието.[1] Обявен е за блажен през 1987 г.

БиографияРедактиране

Роден е в Копенхаген, Дания на 11 януари (1 януари стар стил) 1638 г.

Неговият баща е златар, изпълнявал бижутерни поръчки на датския крал Кристиян IV; почива през 1644 г. Останала вдовица, майка му се жени повторно за друг златар, за да може да се грижи за семейството.

Завършва университета в родния си град. Стено се обучава по класическите научни текстове, но към 1659 г. сериозно започва да поставя под въпрос установеното знание за природата и света.[2] Поставя под въпрос обяснението за образуването на сълзи; идеята, че вкаменелостите растат под земята; обясненията за образуването на скалите. Неговите изследвания и последващи заключения върху вкаменелостите и скалообразуването карат някои съвременници да го нареждат сред основателите на стратиграфията и съвременната геология.[3][4]

До края на живота си се мести из Европа – Нидерландия, Франция, Италия, Германия. Там осъществява ценни контакти с известни учени и лекари.

Срещата на Никола Стено с Томас Бартолинови е важна за бъдещето му развитие като учен и изследовател, защото го съветва да отиде в Росток, където да изучава анатомия. Така Стено се пренася в непознатия свят на човешкото тяло. Разглежда подробно човешкото сърце и вижда, че той е само здрав мускул. След години започва работа като патолог в италианска болница, но голям интерес проявява към съкращението на мускулите и мускулната система. С помощта на геометрията доказва, че когато мускулът се съкращава, той променя своята форма, но в никакъв случай обема си. Като геолог открива, че чрез пластовете на земната кора може да бъде разбрана историята на Земята. В земната кора, освен скали и минерали, намира древни вкаменелости, които преди хиляди и милиони години са били живи организми.

Никола Стено умира на 25 ноември 1686 г. За неговия научен принос е обявен от католическата църква за блажен през 1987 г.

ИзточнициРедактиране

  1. Garrett Winter, John. Introduction – the Life of Steno. // The prodromus of Nicolaus Steno's dissertation: concerning a solid body enclosed by progress of nature within a solid – an English version with an introduction and explanatory notes. Macmillan, 1916. с. 180.
  2. Kooijmans, Luuc. Gevaarlijke kennis – inzicht en angst in de dagen van Jan Swammerdam. Amsterdam, Bert Bakker, 2007. ISBN 978-90-351-3250-4. (на нидерландски) Архив на оригинала от 2011-07-01 в Wayback Machine.
  3. Four centuries of geological travel : the search for knowledge on foot, bicycle, sledge and camel. London, The Geological Society, 2007. ISBN 978-1-86239-234-2.
  4. Woods, Thomas E.. How the Catholic Church built Western civilization. Washington, D.C., Regnery Publ., 2005. ISBN 978-0-89526-038-3. с. 4.