Никта
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Тази статия е за богинята. За спътника на Плутон вижте Нюкта (спътник).
| Древногръцки богове | |
|---|---|
| Титани и Олимпийски богове | |
| Морски божества | |
| Хтонични божества | |
| Други богове | |
| Изначални богове | |
Никта (на старогръцки: Νύξ, Нюкта, на гръцки: Νύκτα, Нукта или Νύχτα, Нихта, в превод нощ) в древногръцката митология е богиня, олицетворение на нощта. Никта е родена от Хаоса, заедно с бога на мрака Ереб, Ефир и Химера и е една от първичните сили. Никта е майка на много божества: Танатос (смъртта), Хипнос (съня с тежки видения), Ерида (богинята на раздора), Ату, Кери, Немезида (богинята на отмъщението), Мом (злословие и насмешка), мойрите (богините на съдбата) и Хесперидите – все сили, държащи живота и смъртта.
Никта е живеела в Тартар. Там, където ежедневно се срещат нощта и деня, разменят местата си и обхождат земята. Там се намират и домовете на Танатос и Хипнос. Място, което Хелиос никога не вижда.
Никта участва в битката с титаните на страната на олимпийските богове.
Изобразявана е със закрито лице и тъмни дрехи. Нейни земни деца са вампирите, които тя бележи със знак – полумесец на челото, те са нейните очи и уши на земята. От тях се иска само да следват пътя на богинята си и биват дарявани с неповторими божествени дарове като връзки с някоя от петте природни стихии – Земя, Огън, Вода, Въздух и Дух. Върху северния фриз на Пергамския олтар е изобразена като млада жена с полумесец или Луната в ръка. Често държи в ръце невръстните Танатос и Хипнос