Титани
| Древногръцки богове | |
|---|---|
| Изначални богове | |
| Олимпийски богове | |
| Морски божества | |
| Хтонични божества | |
| Други богове | |
| Титани | |
| Дванадесетте титани: | |
| Океан и Тетида, | |
| Хиперион и Тея, | |
| Койос и Феба, | |
| Кронос и Рея, | |
| Мнемозина, Темида, | |
| Криос, Япет | |
| Синове на Япет: | |
| Атлас, Прометей, | |
| Епиметей, Менетей | |
Титаните в древногръцката митология са първото поколение богове, деца на Уран и Гея. Те са шест братя: Океан, Хиперион, Япет, Койос, Кронос, Криос и шест сестри титаниди: Мнемозина, Рея, Тея, Тетида, Феба и Темида. Браковете помежду им раждат второто поколение титани – Прометей, Хелиос, музите, Лето и други. По-късно са победени в борбата с по-младото поколение богове (Зевс и други олимпийски богове) и затворени в Тартар.
Най-младият от тях – Кронос, по идея на своята майка скопява баща си, за да прекрати неговата безкрайна плодовитост. Кронос се страхува да не бъде победен от децата си и затова ги изяжда. Рея била ужасена от съдбата на децата си, затова тя се оттеглила на остров Крит и там родила Зевс в пещера, където го скрила. Вместо Зевс Рея дала на Кронос да изяде камък, повит в пелени. В това време Зевс растял на остров Крит. Нимфите Адрастея и Идея го хранели с мляко от божествената коза Амалтея и пчели му носели мед от високата планина Дикта. Когато Зевс пораснал, лишил от власт баща си и станал водач на новото поколение богове – олимпийците. Борбата на титаните и олимпийците отразява борбата на догръцките богове с новите божества, чийто култ пренасят идващите от север гръцки племена. След загубата на титаните божествеността си запазват само Темида, Океан и Тетида.
Литература редактиране
- Maximilian Mayer, Titanen. In: Wilhelm Heinrich Roscher: Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Bd. 5: T. Teubner, Leipzig 1924. Sp. 987 – 1019. Дигитал
- Michael Köhlmeier, Das große Sagenbuch des klassischen Altertums. Piper Verlag, München 1999. ISBN 978-3-492-23804-5
