Гея

Гея Γαία
	древногръцка богиня
	Гая, Анселм Фойербах (1875)
Семейство
Баща	Хаос, Ефир, няма
Майка	Хемера, няма
Братя/сестри	Никта; Ерос
Съпруг	Уран; Тартар
Партньор	Посейдон; Зевс; Хелиос
Деца	Кронос; Уран; Рея; Океан; Тифон; Тетида; Енкелад; Клитий; Порфирион; Стероп; Мелия; Нерей; Крий; Тея; Феба; Койос; Япет; Хиперион; Темида; Мнемозина; Понт; Форкис; Кето; Тавмант; Еврибия; Мегера; Алекто; Тисифона; Антей; Манес; Диона; Триптолем; Дафне; Ехидна; Харибда; Титий
	Гея в Общомедия

Тази статия е за древногръцката богиня. За космическия апарат вижте Гая (космически апарат).

Гея (на старогръцки: Γαῖα, Γῆ, дорийски: Γᾶ; Gaia, Ge; произнася се / ɡeɪ.ə / или / ɡaɪ.ə /; от старогръцки Γαῖα „земя“ или Gaia, Gæa и Gea, от който и новогръцки Γῆ) е първична древногръцка богиня, олицетворяваща Земята, гръцката версия на „майката природа“ или майката Земя.^[2] За нея най-ранните сведения са микенската гръцка митология, „Майка Гая“ написана в Линеар Б сричкови скрипт.^[3]

Древногръцки богове
Титани и Олимпийски богове
Морски божества
Хтонични божества
Други богове
Изначални богове
Хаос Ефир Гея Уран	Ерос Ереб Никта Тартар

Етимология редактиране

Гръцката дума „γαῖα“ (предавана като Гея) е дублетна форма на „γῆ“ (ге; дорийски „γά“ – га и вероятно „δᾶ“ – да), но изначалното значение е неясно. Има предположения, че γαῖα е контаминация на γῆ с αἶα, което, съдейки по латинското avia, би връщало към „баба“, евентуално като (μ)αῖα. Формата на „γεω-“ /(гео-) и се използва в древногръцките и съвременните международно приети думи като география, геология, геометрия и т.н.

Гръцка митология редактиране

Гея (410 – 400 пр.н.е.)

Хезиод разказва в Теогония как, след раждането на Хаоса, широко разтлала силна, даваща живот на всичко Гея. Тя дала основата на боговете на Олимп. Тя родила Уран, звездното небе, едрите планини, безплодните дълбини на моретата и дала живот на безполовото размножаване (партеногенеза). А след това, както разказва Хезиод, че тя е велика богиня на природата: тя се сношава със сина си Уран. Те имали шест женски и шест мъжки рожби. Това били великите титани. Бог Океан, Койос, Криос, Хиперион и Япет, Тея и Рея, Темида, Мнемозина, Феба и Тетия и най-малкия Кронос. Най-лукав и най-страшен между всички, Кронос се обърнал срещу баща си.

Хезиод споменава още и за гигант едноок циклоп Бронтес (гръмовержец), Стероп (мълния) и Аргес. След това той добавя ужасни сторъки синове на земята и небето, Хекатонхейри: Кот, Бриарей и Гий всеки с по петдесет глави. Уран с неприязън към децата си ги затворил в самите недра на Гея, в тъмния Тартар. Гея събрала своите деца и ги убеждавала да застанат срещу баща си, но само най-малкият Кронос събрал достатъчно смелост да му се опълчи.

Гея имала и още деца от Уран. Тя била оплодена от кръвта му, след като Уран е кастриран от сина си Кронос. А от изхвърлените гениталии на Уран в океана се родила Афродита.

Родствени връзки редактиране

Гея е олицетворение на Земята, титаните са нейното потомство. За нейното родство намираме отделни митове. Някои от тях са свързани последователно, а някои са уточнени само в незначителни варианти.

Изображения в изкуството редактиране

Запазена е ваза от 5 век пр.н.е. с изображение, представящо Гея да предава Ерихтоний на Атина, докато Хефест ги наблюдава.

От римска вила в Сентинум (Сасоферато, в Умбрия, Италия), ок. 200 – 250 г. е запазена мозайка с тогавашна представа за Телус Матер. Тя е изобразена с четири деца, които вероятно персонифицират сезоните, а до нея стои елинистичният бог на вечността Еон. Счита се също, че произходът на богинята Артемида, такава каквато е позната повсеместно в наше време от гръцката митология, произлиза от Артемида Ефеска и е всъщност Великата богиня майка. Не е девствена и е представяна в изображения и скулптури с много гърди, което символизира, че е майка на всичко живо.

Гръцка ваза 460 – 70 пр.н.е.: Гея предава на Атина Ерихтоний, докато Хефест ги пази
Римска мозайка от 3 век: Телус Матер и Еон

Продължения редактиране

Историци и антрополози, като Джеймс Меларт, Мария Гимбутас или Барбара Уокър, твърдят, че Гея като майката Земя идва от по-ранния ѝ вариант на старо-европейската Велика майка, почитана в новокаменната епоха. През архаическата епоха домът на богинята-майка е бил Крит, където някои идентифицират Гея с почитания като Потния Терон („Господарката на животните“). Наименованието се среща в по-късни гръцки текстове като Артемида, Деметра или Атина. В Рим фригийската богиня Кибела е почитана като Magna Mater („Великата майка“) или като Mater Nostri („Нашата майка“) и се идентифицира с римската Церера – богиня на зърното, което е приблизителен еквивалент на гръцката Деметра, но с различни аспекти и почитана с различен култ. Но общата част е тази, че земята е плодородна сама по себе си жена. Тези традиции са силно повлияни от по древната култура на древния Близък изток. В шумерската митология Ки е земната богиня. А в акадската писменост тя има сричкова стойност: ги, ге, ея. Някои учения я идентифицират с Нимхурсаг, майка на всичко живо.

В египетската митология бог на Земята e Геб.

В традицията на индуизма, Гаятри е името на един от най-важните ведически химни състоящ се от двадесет и четири срички. Един от най-свещените текстове казва: „Гаятри е Брахма, Гаятри е Вишну, Гаятри е Шива, Гаятри е Ведите“. Гаятри по-късно почва да се персонифицира като богиня. Тя е представена с пет глави и е седнала върху лотос. Четирите глави на Гаятри представят четирите глави на Веда, а петата е всемогъщия Бог. С изобразените си десет ръце тя държи всички символи на бог Вишну. Тя е една от съпругите на бог Брахма.