Никуляне
Никуляне или Никуляни (на македонска литературна норма: Никуљане) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.
| Никуляне Никуљане | |
| — село — | |
 | |
  Никуляне | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Старо Нагоричане |
| Географска област | Средорек |
| Надм. височина | 496 m |
| Население | 210 души (2002) |
| Пощенски код | 1303 |
| Никуляне в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Средорек в източните склонове на планината Руен. На 2 километра от селото се намира Забелският манастир „Успение Богородично“ („Света Богородица Забел“). Разположено е на надморска височина от 580 m. Граничи с Челопек на североизток, Четирце на запад, Старо Нагоричане на югоизток.[1]
История редактиране
В края на XIX век Никуляне е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Никуляни е населявано от 560 жители българи християни.[2]
Около 1900 година на темелите на средновековна църква е построена църквата „Свети Илия“.[1]
Цялото християнско население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 73 сръбски патриаршистки къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Никуляни има 560 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[4]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[5]
По време на Първата световна война Никуляни е част от Четирска община и има 640 жители.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 210 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 5 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 205 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности редактиране
Тоде Илич (1943-2014), югославски политик и кмет на Куманово
Бележки редактиране
- ↑ а б с. Никуљане - црква Св. Илија // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 14 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 32., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 18 февруари 2021
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007