Нистрово
Нистрово (на македонска литературна норма: Нистрово; на албански: Nistrova, Нистрова) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.
| Нистрово Нистрово | |
|---|---|
| — село — | |
 Панорама на Нистрово | |
  Нистрово | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуше |
| Географска област | Горна Река |
| Надм. височина | 1318 m |
| Население | 121 души (2002) |
| Пощенски код | 1256 |
| Нистрово в Общомедия | |
География редактиране
Нистрово разположено в областта Горна Река в долината на Дълбока река в подножието на Кораб.
История редактиране
В XIX век Нистрово е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Нистрово е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 41 албанци мюсюлмани и 69 албанци православни.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Нистрово има 150 жители арнаути християни и 230 арнаути мохамедани.[2]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Нистрово има 20 сръбски къщи.[3] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Нистрово се състои от 120 албанци и в селото има българско училище.[4] Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година нарича Нистрово „чисто християнско арнаутско село“.[5]
Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Нистрово има 46 албански патриаршистки и 105 албански мюсюлмански къщи.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 121 жители албанци.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 0 |
| албанци | 121 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности редактиране
- Родени в Нистрово
Глигор Йовановски (1945 -), химик от Северна Македония
Йосиф Багери (1870 – 1916), албански поет и общественик
Марко Лазаров, български опълченец, изпратен от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила на 27 май 1877 година, зачислен във II рота на I дружина, на 12 юни 1877 година е преведен в IV рота[8]
Бележки редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 1, 5 април 1909, стр.2.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13
- ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 120.
