Нистрово (на македонска литературна норма: Нистрово; на албански: Nistrova, Нистрова) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.

Нистрово
Нистрово
— село —
Панорама на Нистрово
Панорама на Нистрово
41.735° с. ш. 20.6361° и. д.
Нистрово
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаМаврово и Ростуше
Географска областГорна Река
Надм. височина1318 m
Население121 души (2002)
Пощенски код1256
Нистрово в Общомедия

География редактиране

Нистрово разположено в областта Горна Река в долината на Дълбока река в подножието на Кораб.

История редактиране

 
Джамия в Нистрово
 
Църквата „Възнесение Господне“

В XIX век Нистрово е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Нистрово е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 41 албанци мюсюлмани и 69 албанци православни.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Нистрово има 150 жители арнаути християни и 230 арнаути мохамедани.[2]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Нистрово има 20 сръбски къщи.[3] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Нистрово се състои от 120 албанци и в селото има българско училище.[4] Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година нарича Нистрово „чисто християнско арнаутско село“.[5]

Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Нистрово има 46 албански патриаршистки и 105 албански мюсюлмански къщи.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 121 жители албанци.[7]

Националност Всичко
македонци 0
албанци 121
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности редактиране

Родени в Нистрово
  •   Глигор Йовановски (1945 -), химик от Северна Македония
  •   Йосиф Багери (1870 – 1916), албански поет и общественик
  •   Марко Лазаров, български опълченец, изпратен от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила на 27 май 1877 година, зачислен във II рота на I дружина, на 12 юни 1877 година е преведен в IV рота[8]

Бележки редактиране

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  5. Дебърски глас, година 1, брой 1, 5 април 1909, стр.2.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13 
  8. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 120.