Нихор

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Неохори.

Нихор (на гръцки: Νεοχώρι, Неохори, катаревуса: Νεοχώριον, Неохорион) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Емануил Папас. Според преброяването от 2001 година селото има 604 жители.

Нихор
Νεοχώρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Емануил Папас
Географска област Сярско поле
Надм. височина 14 m
Население 604 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на около 6 километра югоизточно от град Сяр (Серес), в Сярското поле.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

През XIX век и началото на XX век, Нихор е село в Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Неохори (Néohori) е посочено като село с 30 домакинства и 92 жители цигани и черкези.[1]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Ново село (Нихор), правителствен чифлик (махлюл) с 40 къщи и 200 жители българе. Гръцка църква. Земята се пои от Та Янската река и е твърде плодородна. Нихор (Ново село) е на ЮИ от Сяр, близу 3 часа, едно от най-плодовитите села по цялото поле.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ново село брои 180 българи християни и 48 цигани.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Нихор (Nihor) се състои от 272 българи гъркомани, 18 албанци и 54 цигани.[4]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Нихор попада в Гърция. Населението му се изселва и в селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско със 106 бежански семейства с 457 души.[5]

В 1970 година е построена църквата „Свети Нектарий“.[6]

БележкиРедактиране

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 124 – 125.
  2. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 840.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  5. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  6. Ἱερός Ναός τοῦ Ἁγίου Νεκταρίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019 г.