Ахмед Ниязи бей

(пренасочване от Ниязи бей)

Ахмед Ниязи бей Реснели (на турски: Resneli Ahmet Niyazi Bey; на албански: Ahmet Njazi Bej Resnja) е османски военен и политик, младотурчин, дал начало на Младотурската революция в 1908 година.

Ахмед Ниязи бей
Resneli Ahmet Niyazi Bey
османски военен
Ахмед Ниязи, Фото Лазар Керимеле, Битоля
Ахмед Ниязи, Фото Лазар Керимеле, Битоля
Роден
1873 г.
Починал
17 април 1913 г. (40 г.)
Религияислям
Учил вБитолско военно училище
ПартияКомитет за единство и прогрес
Ахмед Ниязи бей в Общомедия

Биография

редактиране

Ниязи бей е роден в град Ресен, Македония в 1873 година и затова носи прякора Реснели, тоест Ресенчанинът. По произход е албанец.[1]

Влиза в армията и достига до чин втори майор (кол агасъ). Назначен е за организатор на противочетническите акции в охридския регион. Охридчанинът Петър Карчев пише:

Ниязи ефенди беше родом от близкия градец Ресен и говореше на нашия роден език като същински българин.[2]
 
Четата на Ахмед Ниязи бей.

Ниязи бей се свързва с битолския Комитет за единство и прогрес и става видна фигура в малкия ресенски младотурски комитет. На 3 юли 1908 година Ниязи бей излиза с отделението си от Ресен и дава начало на Младотурската революция.

В 1909 година в Битоля е назначен за председател на комисията по преследване на четите. Ниязи бей събира мухаджирски данък от турските села за настаняване на бежанците мюсюлмани от Босна.[3]

 
Снимка от времето на Хуриета, лятото на 1908 г. Банско. Прави: Мицо Врански, неизвестен турски чиновник, Таската Серски, д-р Авди бей и Димо Хаджидимов, седнали: Л. Козарев, Ахмед Ниязи бей, Яне Сандански, Тодор Паница и Георги Казепов

Ниязи бей е убит във Вльора на 17 април 1913 година от охраната на султана на път за Цариград.

Сараят на Ниязи бей в Ресен, строен от 1904 до 1912 година, е забележителен архитектурен паметник, който от 1978 година функционира като дом на културата.[4]

Външни препратки

редактиране
  1. Kedourie, Sylvia. Seventy-five years of the Turkish Republic. Psychology Press, 2000. ISBN 9780714650425. с. 32. Посетен на 9 март 2012.
  2. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 69.
  3. Дебърски глас, година 1, брой 35, 28 ноември 1909, стр. 4.
  4. Resneli Niyazi Bey & Niyazi Resnelioğlu