Тази статия е за битолското село. За дебърското село вижте Новак (Община Вапа). За филма от 2010 г. вижте Новаци (филм).

Новаци (на македонска литературна норма: Новаци) е село в Северна Македония, едно от най-големите села в Битолското поле. Седалище е на едноименната община Новаци.

Новаци
Новаци
— село —
Сградата на общината
Сградата на общината
41.0419° с. ш. 21.4561° и. д.
Новаци
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаНоваци
Географска областПелагония
Надм. височина576 m
Население1283 души (2007)
Пощенски код7211
МПС кодBT
Новаци в Общомедия
Жена в народна носия от Новаци в началото на 20 век

География редактиране

Отстои на 11 km от Битоля, разположено в централната част на Битолското поле. Лежи на пътя от Битоля, пресичащ Селечка планина за битолския дял на Мариово.

История редактиране

Църквата в селото „Свети Атанасий“ е изградена в 1868 година.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ноаци живеят 450 българи-християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Новаци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[3]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ноаци има 440 българи екзархисти.[4]

През ноември 1912 година край Новаци се водят част от боевете в хода на Битолската битка, като сръбските части правят неуспешен опит да форсират река Черна, отбранявана от османски войски.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Илия К. Митрев от Битоля е български кмет на Новаци от 11 септември 1941 година до 2 февруари 1942 година. След това кмет е Любен Чакръкчиев от Охрид (14 февруари 1942 - 9 септември 1944).[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 1283 жители, от които:[6]

Националност Всичко
македонци 1281
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 2

В 2006 година е построен манастирът „Света Богородица“, на 1 km от Новаци, на десния бряг на Черна. Църквата е монументална, с осем купола, покрити с медни плочи.[7]

Стопанство редактиране

Новаци е типично земеделско селище, основно се отглеждат житни култури.

Близо до селото се намира най-голямата топлоелектоцентрала (ТЕЦ) в Северна Македония – РЕК „Битоля“, както и фабриката ФОД Новаци, една част от жителите на селото е заето в тях.

Обществени институции редактиране

  • Основно училище.
  • Ветеринарна станция.
  • Земеделска задруга.
  • Поща.
  • Амбулатория.

Личности редактиране

Починали в Новаци
  •   Димитър Каменски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[8]
  •   Станчо Станчев Николов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[9]

Бележки редактиране

  1. Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166 – 167. (на френски)
  5. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 18 октомври 2007 
  7. Holy Mother of God (Св. Богородица, Sv. Bogorodica), Monastery in Novaci // Where is Macedonia. Архивиран от оригинала на 2014-05-07. Посетен на 3 март 2014 г.
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 213, л. 1 а; а.е. 309, л. 31
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 16