Нови Завой
- Вижте пояснителната страница за други значения на Завой.
Нови Завой (на сръбски: Нови Завој или Novi Zavoj) е село в Сърбия, община Пирот. В 2002 година селото има 1458 жители.
| Нови Завой Нови Завој/Novi Zavoj | |
  Нови Завой | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Пирот |
| Надм. височина | 709 m |
| Население | 1458 души (2002) |
Георгафия редактиране
Селото е разположено в областта Долни Висок, в долината на река Височица.
История редактиране
В края на XVI или началото на XVII век в село Завой е изографисана църквата „Възнесение Господне“.[1] През 1857 година учител в селото е Васа Пейчин[2] В 1879 година Завой има 167 домакинства.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Завой е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
През 1963 година масивно свлачище прегражда река Височица и създава естествено езеро дълго 500 метра, което наводнява село Завой в Долния Висок. Това езеро е пресушено, но на негово място е създаден укрепен язовир - Завойското езеро, и е построена водноелекрическа централа „Завой“. Завойското езеро има площ от 5,53 км², височина от 612 м и дълбочина от 60 м. За жителите на потопеното село Завой е построено село Нови Завой на по-високо място.
Личности редактиране
- Родени в Завой
Добри Пенчев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина[5]
Бележки редактиране
- ↑ Петковић, Милица. Водич. Манастири и цркве у Понишављу, Пирот 1995, с. 42.
- ↑ Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 141.
- ↑ Милићевић, Милан. Краљевина Србија. Нови крајеви, Београд 1884, с. 235.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 546 и 847.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 546.
