Ново село (община Щип)

село в Северна Македония
(пренасочване от Ново село (Община Щип))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.

Ново село (на македонска литературна норма: Ново Село) е село в Северна Македония, в община Щип.

Ново село
Ново Село
— село —
Андоновата къща в Ново село от II половина на XIX век, днес Музей на дейците на ВМРО от Щип и Щипско
Андоновата къща в Ново село от II половина на XIX век, днес Музей на дейците на ВМРО от Щип и Щипско
North Macedonia relief location map.jpg
41.7° с. ш. 22.2° и. д.
Ново село
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Щип
Надм. височина 362 m
Население 3636 души (2002)
Пощенски код 2000
Телефонен код 032
МПС код ST
Ново село в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 1,5 километра югозападно от град Щип и на практика е негов квартал. Сместено е в тесен пролом, по който протича река Брегалница, преминаваща преди това и през Щип. В рамките на Ново село се влива в Брегалница, преминаващата през централната част на Щип, река Отиня. По тясното корито на Отиня преминава и пътя от Ново село към централната част на Щип. Западно от селото е балнеоложката местност „Кежовица“.

ИсторияРедактиране

 
Църквата „Успение Богородично“ и училището в началото на 20 век
 
Ново село и Брегалница

В началото на XX век Ново село е чисто българско християнско селище. Всичките жители на Ново село са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 3616 българи екзархисти и функционират две български училища - основно и прогимназиално с 412 ученика.[1] В училището в Ново село през 1894 и 1895 година преподава Гоце Делчев.

След Междусъюзническата война в 1913 селото остава в Сърбия.

ЗабележителностиРедактиране

Църквата „Покров Богородичен“ е средновековна.[2] Основна забележителност на Ново село е църквата „Успение Богородично“, дело на майстор Андрей Дамянов. По пътя между Щип и Ново село, на лявата страна на Отиня е разположена средновековната църква „Възнесение Господне“.

Запазено и обновено е старото българско училище в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично“, там от 1894 до 1895 г. преподава идеологът на българското освободително движение в Македония и Одринско — Гоце Делчев. Фасадата на училището днес е част от герба на Щипския университет, носещ името на Гоце Делчев. Сградата се обновява усилено, за да се превърне в новия ректорат на университета.[3]

ЛичностиРедактиране

 
Изглед към Ново село от началото на 20 век
 
„Успение Богородично“ и училището
 
„Света Троица“
 
„Свети Йоан Кръстител“
Родени в Ново село
Починали в Ново село
  •   Александър Малинов (? – 1904), български революционер
  •   Васил Хаджикимов (1903 – 1992), български революционер, деец на ВМРО (обединена) и на ВМРО
  •   Желю Ив. Кирилчев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[12]
  •   Константин Цанев Бояджиев (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[13]
  •   Никола Панчев Панчев (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[14];

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, рр. 134-135.
  2. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1339. (на македонска литературна норма)
  3. „Во политиката има повеќе ниски удари отколку во боксот“, в. „Утрински весник“, 16 септември 2012 (посетен 2012-11-11) ((mk))
  4. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  5. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 711.
  6. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  8. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 712.
  9. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
  10. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 712.
  11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 60
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 54
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 78