Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение на Пресвета Богородица“ (на македонска литературна норма: Успение на Пресвета Богородица) е православна църква в махалата Ново село на град Щип, Северна Македония. Църквата е под управлението на Брегалнишката митрополия на Македонската православна църква. Църквата е обявена за паметник на културата. В храма работи Галерия за икони.

„Успение Богородично“
„Успение Богородично“
Uspenie na Presveta Bogorodica - Novo Selo 01.JPG
Църквата и Новоселското училище в 2010 г.
Местоположение в Ново село
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Ново село, Щип
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Брегалнишка
Архиерейско наместничество Щип
Тип на сградата трикорабна базилика
Архитект Андрей Дамянов
Време на изграждане 1836 – 1850 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Успение Богородично“ в Общомедия

Съдържание

АрхитектураРедактиране

 
Църквата „Успение Богородично“ и българското училище в началото на 20 век

Строежът на църквата е започнат на мястото на по-стар храм в 1836 година и е завършен четиринадесет години по-късно в 1850 година.[1] Изградена е от строителите от дебърската фамилия Рензовци, начело с Андрей Дамянов и представлява развитие на създадения от Рензовци архитектурен тип трикорабен видим в предишното дело на Рензовци - църквата „Свети Пантелеймон“ във Велес.[2][1]

„Успение Богородично“ е голяма базилика, като наосът е с три кораба и над средния има четири слепи купола. Ширината на наоса е 18 m, а дължината е около 26 m. Отвън трите кораба са под самостоятелни надлъжни покриви, а галерията, която обгръща наоса три страни, образува трета тераса. Под самостоятелни покриви са и трите апсиди и така се получава пирамидална постройка.[2] В „Успение Богородично“ Рензовци са имали възможност да развият нартекса и на запад и цялостно да оформят обиколната галерия във втория етаж.[1]

С църквата е свързана камбанария, издигната над западната галерия и долепена до надстройката на куполите[2][3]

Възпоменателният надпис е над южната врата отвън:

Во 1850 лѣто мца iȢнiа 29 вѣдомо бȢди ѡвновленiемъ сего стаго храма Успенiе Престыа Бцы во времена блаженѣшаго патриарха Артемiа Александрiасъ и архипастира нашего и епископа его Захарiа; сосъ ѡбщимъ православнихъ христыанъ ктиторомъ и приложникомъ стаго храма сего да поменетъ Гдъ Бгъ царствiе своемъ всегда и нынѣ и присно и во вѣкы вѣковъ Аминъ.[3]

ИнтериорРедактиране

 
Част от интериора

Основната декорация на вътрешното пространство е дело на Никола Дамянов. Стенописи има само в слепите куполи, на пандативите и таваните над страничните кораби.[2] Иконите на иконостаса са изработени от зографите Станислав Доспевски, Станилов, Вангелов, Кръсте Зограф, Димитър Папрадишки, Христо от Самоков, Захарий Зограф, а фреските в куполите се предполага, че са изработини от Георги Дамянов. В църквата се пази картина от Теодосий Зограф, датираща от 1813 г., когато явно е съществувала старата църква.[2][4][5] Стенописът „Свети Седмочисленици“ е дело на Димитър Папрадишки.[6]

Дърворезбата на столарския по изпълнение иконостас, балдахина, царските двери и владишкия трон са изработени в същия период от Никола Дамянов. Няма данни за датата на осветяването.[2][7]

По стените има множество релефи, някои от които са сложни композиции, богато декорирани медальони с растителни и животински мотиви.[3]

ИсторияРедактиране

Още след построяването на църквата в нея се служи на български език, който се употребява и в училището.[8] По време на Първата световна война в двора на църквата са погребани 19 български офицери и войници, сред които деецът на ВМОРО Славейко Стрезов и видният водач на организацията Христо Чернопеев. В 2010 година гробовете са осквернени и костите изнесени.[9]

БележкиРедактиране

  1. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 162.
  2. а б в г д е Църква „Успение на Пресвета Богородица“ – Щип, квартал Ново село. // Православни храмове в България. Посетен на 25 октомври 2013.
  3. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 163.
  4. Василев, Асен. Няколко неизвестни иконописци от Македония. // Македонска мисъл, кн. 3-4, год. 1, 1945, стр. 160 - 161. Посетен на 25 октомври 2013.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 265.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 207.
  7. Црква Света Богородица (Ново Село). // Општина Штип. Посетен на 25 октомври 2013.
  8. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 561.
  9. Осквернените гробове в Македония. // ВМРО, 17 декември 2010. Посетен на 25 октомври 2013.
  10. 19 български офицери и подофицери са погребани в двора на църквата „Св. Богородица” в Щип. // Български бойни знамена. Посетен на 25 октомври 2013.