Ногаевци
Ногаевци (на македонска литературна норма: Ногаевци) е село в централната част на Северна Македония, община Градско.
| Ногаевци Ногаевци | |
| — село — | |
 Горната махала на Ногаевци | |
  Ногаевци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Градско |
| Географска област | Клепа |
| Надм. височина | 260 m |
| Население | 244 души (2002) |
| Пощенски код | 1420 |
| МПС код | VE |
| Ногаевци в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Клепа, на левия бряг на река Вардар, на 18 километра южно от град Велес и на 19 северно от Неготино, непосредствено до магистралата Е75, свързваща Велес с Тиквеш и Гевгели. Селото е разположено на 260 метра надморска височина и се състои от две махали – Долна в полето и Горна в ниските хълмове. Намира се в северния край на общината и е гара на железопътната линия Скопие – Гевгели.
История редактиране
Етимологията на името е от монголската дума ногай, означаваща куче и лично име на татарски хан от 13 век.[1] Селото Ногаевци за пръв път се споменава в турски данъчни регистри от 1467/68 година. В XIX век Ногаевци е българско село във Велешка кааза, нахия Клепа на Османската империя. Селската църква „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) е от 1820 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Ногаевци (Nogaevtzi) е посочено като село с 32 домакинства и 143 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Ногаевци има 200 жители, всички българи християни.[4]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ногаевци има 240 българи екзархисти.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ногаевци (Nogajevci) като българско християнско село.[6]
От 1991 година селото е в Република Македония. Според преброяването от 2002 година селото има 244 жители македонци.[7]
Основната забележителност на селото е църквата „Свети Спас“, строена в XIX век. На патронния празник на църквата 10 юни е и съборът на селото. В Горната махала има запазени къщи от XIX век. В селото работи основно училище „Даме Груев“. Край Ногаевци има пречиствателна станция на река Вардар.
Галерия редактиране
-
Долната махала и река Вардар. -
Църквата „Свети Спас“. -
Свалени сърп и чук на входа на Ногаевци.
Бележки редактиране
- ↑ Речник на топонимите во областа по сливот. на Брегалница, Скопје 1996.
- ↑ Парохија Градско - цркви и манастири // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 16 февруари 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184 – 185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 159.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 17 септември 2008
