Нораир Нурикян

български щангист и треньор по вдигане на тежести

Нораир Арам Нурикян[1] (на арменски Նորայր Արամ Նուրիկյան) е български състезател по и треньор вдигане на тежести (двукратен олимпийски шампион) от арменски произход.

Нораир Нурикян
български щангист и треньор по вдигане на тежести
Роден
26 юли 1948 г. (76 г.)
Националност България
Спортна кариера
СпортВдигане на тежести
Спортен клубДФС „Академик“ (София)
Ръст155 cm
Уебсайт
Медали
Олимпийски игри
Златен медал Мюнхен 1972 вдигане на тежести
Златен медал Монреал 1976 вдигане на тежести
Световно първенство по вдигане на тежести
Бронзов медал Лима 1971 до 60 кг
Сребърен медал Хавана 1973 до 60 кг
Бронзов медал Манила 1974 до 60 кг

Биография

редактиране

Роден е в Сливен на 26 юли 1948 г. Тренира баскетбол при треньора Мишо Тодоров. Учи в Техникума по текстил в Сливен. Поради ниския си ръст се насочва към вдигането на тежести (1966). Негов треньор е Иван Абаджиев. Студент във ВИФ (1967) и състезател на ДФС „Академик“ (София) в категория до 60 кг.

На летните олимпийски игри в Мюнхен (1972) става олимпийски шампион. От 1975 г. се състезава в категория до 56 кг и печели 2-ра олимпийска титла на летните олимпийски игри в Монреал (1976). Сред запомнящите постижения са и 4-те му световни рекорда.

След прекратяването на спортната си кариера е помощник-треньор (1976) и старши треньор на националния отбор на България (1989-1993). Генерален секретар на Българската федерация по вдигане на тежести (1995-2004). Вицепрезидент на Международната федерация по вдигане на тежести (2001-2005).

Спортни отличия

редактиране

Общият брой на извоюваните медали от всички състезания е 55, от които 27 златни, 14 сребърни и 14 бронзови. Той е единственият български щангист с 2 олимпийски титли.

  • XX летни олимпийски игри в Мюнхен, 1972, златен медал.
  • XXI летни олимпийски игри в Монреал, 1976, златен медал.
  • 2 пъти световен шампион (Мюнхен, 1972 и Монреал, 1976).
  • Световен вицешампион (Хавана, 1973).
  • Европейски шампион (Берлин, 1976).
  • Двукратен бронзов медалист от световно първенство (Лима, 1971 и Манила, 1974).
  • Двукратен европейски вицешампион (Костанца, 1972 и Мадрид, 1973).
  • Двукратен бронзов медалист от европейско първенство (Варшава, 1969 и Верона, 1974).
  • Трикратен балкански шампион и 5-кратен шампион на България и др.

Държавни отличия

редактиране

Награждаван е многократно с високи държавни награди. Сред тях е званието „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“. През 2008 г. е награден с Орден „Стара планина“ I степен за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта.[1]

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране