Световно първенство по вдигане на тежести
Световното първенство по вдигане на тежести е състезание, което се организира от Международната федерация по вдигане на тежести.
За първи път се провежда през 1891 г. През март 1891 г. в 3-дневно състезание участват щангисти от Брюксел, Хамбург, Англия, Виена, Италия и Берлин. Едуард Лоурънс Леви от Англия става първият световен шампион по вдигане на тежести[1]. Първото състезание се е състояло главно от повторения и редуване на различни тежести – 25 и 38 кг във всяка ръка[1][2][3]. От летните олимпийски игри в Токио през 1964 до летните олимпийски игри в Лос Анджелис 1984 всяко участие на олимпиада се зачита и като световно първенство по вдигане на тежести.
Атлетите се състезават в общо 15 категории (8 за мъжете и 7 жените):
- Категории за мъже: 56 kg, 62 kg, 69 kg, 77 kg, 85 kg, 94 kg, 105 kg и +105 kg.
- Категории за жени: 48 kg, 53 kg, 58 kg, 63 kg, 69 kg, 75 kg и +75 kg.
СъстезанияРедактиране
МъжеРедактиране
# | Година | Дати | Град и страна домакин | # Атлети | # Страни |
---|---|---|---|---|---|
I | 1891 | 28 март | Лондон, Великобритания | 7 | 6 |
II | 1898 | 31 юли – 1 август | Виена, Австро-Унгария | 11 | 3 |
III | 1899 | 4–5 април | Милано, Италия | 5 | 3 |
IV | 1903 | 1–3 октомври | Париж, Франция | 18 | 5 |
V | 1904 | 18 април | Виена, Австро-Унгария | 13 | 4 |
VI | 1905 | 8–10 април | Берлин, Германия | 41 | 4 |
VII | 1905 | 11–13 юни | Дуисбург, Германия | 7 | 2 |
VIII | 1905 | 16-30 декември | Париж, Франция | 16 | 1 |
IX | 1906 | 18 март | Лил, Франция | 33 | 4 |
X | 1907 | 19 май | Франкфурт, Германия | 23 | 3 |
XI | 1908 | 8–9 декември | Виена, Австро-Унгария | 23 | 2 |
XII | 1909 | 3 октомври-2 декември | Виена, Австро-Унгария | 23 | 3 |
XIII | 1910 | 4–6 юни | Дюселдорф, Германия | 57 | 5 |
XIV | 1910 | 9–10 октомври | Виена, Австро-Унгария | 15 | 2 |
XV | 1911 | 29–30 април | Щутгарт, Германия | 36 | 3 |
XVI | 1911 | 13–14 май | Берлин, Германия | 27 | 2 |
XVII | 1911 | 26 юни | Дрезден, Германия | 21 | 3 |
XVIII | 1911 | 29 юни – 2 юли | Виена, Австро-Унгария | 32 | 3 |
XIX | 1913 | 28–29 юли | Бреслау, Германия | 40 | 4 |
XX | 1920 | 4–8 септември | Виена, Австрия | 74 | 4 |
XXI | 1922 | 29–30 април | Талин, Естония | 33 | 4 |
XXII | 1923 | 8–9 септември | Виена, Австрия | 76 | 7 |
XXIII | 1937 | 10–12 септември | Париж, Франция | 50 | 10 |
XXIV | 1938 | 21–23 октомври | Виена, Австрия | 38 | 11 |
XXV | 1946 | 18–19 октомври | Париж, Франция | 79 | 13 |
XXVI | 1947 | 26–27 септември | Филаделфия, САЩ | 39 | 12 |
XXVII | 1949 | 4–6 септември | Схевенинген, Нидерландия | 38 | 13 |
XXVIII | 1950 | 13–15 октомври | Париж, Франция | 56 | 17 |
XXIX | 1951 | 26–28 октомври | Милано, Италия | 62 | 14 |
XXX | 1953 | 26–30 август | Стокхолм, Швеция | 70 | 19 |
XXXI | 1954 | 7–10 октомври | Виена, Австрия | 100 | 23 |
XXXII | 1955 | 12–16 октомври | Мюнхен, ФРГ | 108 | 25 |
XXXIII | 1957 | 8–12 ноември | Техеран, Иран | 76 | 21 |
XXXIV | 1958 | 16–21 септември | Стокхолм, Швеция | 96 | 27 |
XXXV | 1959 | 29 септември – 4 октомври | Варшава, Полша | 85 | 19 |
XXXVI | 1961 | 20–25 септември | Виена, Австрия | 120 | 33 |
XXXVII | 1962 | 16–22 септември | Будапеща, Унгария | 113 | 27 |
XXXVIII | 1963 | 16–22 септември | Стокхолм, Швеция | 134 | 32 |
XXXIX | 1964 | 11–18 октомври | Токио, Япония | 149 | 42 |
XL | 1965 | 27 октомври – 3 ноември | Техеран, Иран | 85 | 24 |
XLI | 1966 | 15–21 октомври | Източен Берлин, ГДР | 117 | 28 |
XLII | 1968 | 13–19 октомври | Мексико сити, Мексико | 160 | 55 |
XLIII | 1969 | 20–28 септември | Варшава, Полша | 166 | 37 |
XLIV | 1970 | 12–20 септември | Кълъмбъс, САЩ | 129 | 28 |
XLV | 1971 | 18–26 септември | Лима, Перу | 144 | 30 |
XLVI | 1972 | 27 август – 6 септември | Мюнхен, ФРГ | 188 | 54 |
XLVII | 1973 | 15–23 септември | Хавана, Куба | 189 | 39 |
XLVIII | 1974 | 21–29 септември | Манила, Филипини | 143 | 32 |
XLIX | 1975 | 15–23 септември | Москва, СССР | 169 | 33 |
L | 1976 | 18–27 юли | Монреал, Канада | 173 | 46 |
LI | 1977 | 17–25 септември | Щутгарт, ФРГ | 186 | 44 |
LII | 1978 | 4–8 октомври | Гетисбърг, САЩ | 185 | 35 |
LIII | 1979 | 3–11 ноември | Солун, Гърция | 189 | 39 |
LIV | 1980 | 20–30 юли | Москва, СССР | 173 | 40 |
LV | 1981 | 13–20 септември | Лил, Франция | 194 | 35 |
LVI | 1982 | 18–26 септември | Любляна, Югославия | 205 | 38 |
LVII | 1983 | 22–31 октомври | Москва, СССР | 187 | 32 |
LVIII | 1984 | 29 юли – 8 август | Лос Анджелис, САЩ | 187 | 48 |
LIX | 1985 | 23 август – 1 септември | Сьодертеле, Швеция | 195 | 38 |
LX | 1986 | 8–15 ноември | София, България | 193 | 41 |
LXI | 1987 | 6–13 септември | Острава, Чехословакия | 168 | 29 |
LXII | 1989 | 16–23 септември | Атина, Гърция | 220 | 37 |
LXIII | 1990 | 10–18 ноември | Будапеща, Унгария | 182 | 38 |
ЖениРедактиране
# | Година | Дати | Град и страна домакин | # Атлети | # Страни |
---|---|---|---|---|---|
I | 1987 | 30 октомври – 1 ноември | Дейтона Бийч, САЩ | 100 | 22 |
II | 1988 | 2–4 декември | Джакарта, Индонезия | 103 | 23 |
III | 1989 | 24–26 ноември | Манчестър, Великобритания | 133 | 25 |
IV | 1990 | 26 май – 3 юни | Сараево, Югославия | 109 | 25 |
Комбинирано мъже и жениРедактиране
# | Година | Дата | Град и страна домакин | Мъже | Жени | |||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
М | Ж | # Атлети | # Страни | # Атлети | # Страни | |||
LXIV | V | 1991 | 27 септември – 6 октомври | Донауешинген, Германия | 200 | 40 | 108 | 24 |
— | VI | 1992 | May 16–24 | Варна, България | — | — | 110 | 25 |
LXV | VII | 1993 | 11–21 ноември | Мелбърн, Австралия | 195 | 57 | 94 | 25 |
LXVI | VIII | 1994 | 17–27 ноември | Истанбул, Турция | 242 | 52 | 105 | 30 |
LXVII | IX | 1995 | 16–26 ноември | Гуанджоу, Китай | 345 | 63 | 93 | 26 |
— | X | 1996 | 3–11 май | Варшава, Полша | — | — | 102 | 24 |
LXVIII | XI | 1997 | 6–14 декември | Чиангмай, Тайланд | 189 | 51 | 143 | 39 |
LXIX | XII | 1998 | 10–15 ноември | Лахти, Финландия | 210 | 53 | 122 | 35 |
LXX | XIII | 1999 | 21–28 ноември | Пирея, Гърция | 395 | 79 | 231 | 51 |
LXXI | XIV | 2001 | 4–11 ноември | Анталия, Турция | 153 | 47 | 114 | 34 |
LXXII | XV | 2002 | 18–26 ноември | Варшава, Полша | 170 | 47 | 115 | 37 |
LXXIII | XVI | 2003 | 14–22 ноември | Ванкувър, Канада | 297 | 59 | 208 | 47 |
LXXIV | XVII | 2005 | 9–17 ноември | Доха, Катар | 169 | 58 | 112 | 42 |
LXXV | XVIII | 2006 | 30 септември – 7 октомври | Санто Доминго, Доминиканска република | 298 | 58 | 186 | 39 |
LXXVI | XIX | 2007 | 17–26 септември | Чиангмай, Тайланд | 355 | 70 | 225 | 53 |
LXXVII | XX | 2009 | 20–29 ноември | Коян, Южна Корея | 196 | 57 | 133 | 38 |
LXXVIII | XXI | 2010 | 17–26 септември | Анталия, Турция | 312 | 63 | 203 | 50 |
LXXIX | XXII | 2011 | 5–13 ноември | Париж, Франция | 307 | 75 | 212 | 61 |
LXXX | XXIII | 2013 | 20–27 октомври | Вроцлав, Полша | 168 | 49 | 124 | 37 |
LXXXI | XXIV | 2014 | 8–16 ноември | Астана, Казахстан | 404 | 66 | 279 | 53 |
LXXXII | XXV | 2015 | 20–29 ноември | Хюстън, САЩ | 324 | 76 | 261 | 72 |
LXXXIII | XXVI | 2017 | 28 ноември – 5 декември | Анахайм, САЩ | 176 | 54 | 139 | 44 |
LXXXIV | XXVII | 2018 | 1–10 ноември | Ашхабад, Туркменистан | — | — | — | — |
Медали за всички временаРедактиране
Общ брой медали до Световното първенство през 2017 г.
Място | Държава | Злато | Сребро | Бронз | Общо |
---|---|---|---|---|---|
1 | Китай | 494 | 223 | 126 | 843 |
2 | СССР | 331 | 208 | 93 | 632 |
3 | България | 222 | 219 | 174 | 625 |
4 | Русия | 114 | 132 | 89 | 335 |
5 | Полша | 64 | 98 | 122 | 284 |
6 | САЩ | 54 | 78 | 71 | 203 |
7 | Германия | 49 | 57 | 50 | 156 |
8 | Турция | 46 | 53 | 39 | 138 |
9 | Иран | 44 | 33 | 44 | 121 |
10 | Унгария | 39 | 89 | 107 | 235 |
11 | Северна Корея | 37 | 49 | 48 | 134 |
12 | Тайван | 35 | 66 | 71 | 172 |
13 | Казахстан | 35 | 22 | 27 | 84 |
14 | Австрия | 32 | 27 | 34 | 93 |
15 | Гърция | 26 | 43 | 42 | 111 |
16 | Куба | 26 | 20 | 36 | 82 |
17 | Япония | 23 | 47 | 70 | 140 |
18 | Беларус | 23 | 15 | 27 | 65 |
19 | ГДР | 20 | 61 | 70 | 151 |
20 | Южна Корея | 19 | 49 | 64 | 132 |
21 | Румъния | 19 | 25 | 37 | 81 |
22 | Тайланд | 17 | 39 | 39 | 95 |
23 | Украйна | 16 | 24 | 41 | 81 |
24 | Египет | 15 | 14 | 21 | 50 |
25 | Грузия | 13 | 5 | 5 | 23 |
26 | Колумбия | 12 | 20 | 23 | 55 |
27 | Финландия | 12 | 11 | 22 | 45 |
28 | Франция | 11 | 21 | 34 | 66 |
29 | Катар | 10 | 5 | 9 | 24 |
30 | Армения | 9 | 14 | 24 | 37 |
31 | Индия | 7 | 26 | 15 | 48 |
32 | Азербайджан | 7 | 6 | 5 | 18 |
33 | Индонезия | 6 | 15 | 29 | 50 |
34 | Узбекистан | 6 | 6 | 5 | 17 |
35 | Чехословакия | 5 | 14 | 40 | 59 |
36 | Виетнам | 5 | 8 | 10 | 23 |
37 | Великобритания | 5 | 7 | 20 | 32 |
38 | Австралия | 5 | 7 | 12 | 24 |
39 | Норвегия | 5 | 5 | 4 | 14 |
40 | Швейцария | 5 | 5 | 3 | 13 |
41 | Естония | 4 | 5 | 6 | 15 |
42 | Чили | 4 | 1 | 0 | 5 |
43 | Италия | 3 | 10 | 15 | 28 |
44 | Белгия | 3 | 8 | 4 | 15 |
45 | Испания | 3 | 4 | 13 | 20 |
46 | Швеция | 3 | 4 | 10 | 17 |
47 | Мианмар | 3 | 2 | 8 | 13 |
48 | Словакия | 3 | 1 | 4 | 8 |
49 | Латвия | 2 | 5 | 13 | 20 |
50 | Туркменистан | 2 | 4 | 3 | 9 |
51 | Албания | 2 | 2 | 1 | 5 |
52 | Канада | 1 | 8 | 8 | 17 |
53 | Нигерия | 1 | 4 | 9 | 14 |
54 | Еквадор | 1 | 4 | 8 | 13 |
55 | Молдова | 1 | 3 | 5 | 9 |
56 | Литва | 1 | 3 | 2 | 6 |
57 | Филипини | 1 | 1 | 6 | 8 |
58 | Венецуела | 1 | 1 | 2 | 4 |
59 | Хърватия | 0 | 4 | 0 | 4 |
60 | Доминиканска република | 0 | 3 | 7 | 10 |
61 | Дания | 0 | 3 | 0 | 3 |
62 | Ливан | 0 | 2 | 2 | 4 |
63 | Нидерландия | 0 | 2 | 0 | 2 |
64 | Нова Зеландия | 0 | 2 | 0 | 2 |
65 | Мексико | 0 | 1 | 6 | 7 |
66 | Аржентина | 0 | 1 | 1 | 2 |
67 | Пуерто Рико | 0 | 1 | 1 | 2 |
68 | Науру | 0 | 2 | 0 | 2 |
69 | Микронезия | 0 | 1 | 0 | 1 |
70 | Гвиана | 0 | 1 | 0 | 1 |
71 | Макао | 0 | 0 | 3 | 3 |
72 | Тунис | 0 | 0 | 3 | 3 |
73 | ОНД | 0 | 0 | 1 | 1 |
74 | Ирак | 0 | 0 | 1 | 1 |
75 | Израел | 0 | 0 | 1 | 1 |
76 | Монголия | 0 | 0 | 1 | 1 |
Общо | 1966 | 1962 | 1960 | 5888 |
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б Joseph M. Siegman. The International Jewish Sports Hall of Fame. Посетен на 30 юли 2011.
- ↑ Martin Harry Greenberg. The Jewish lists:: physicists and generals, actors and writers, and hundreds of other lists of accomplished Jews. 1979. Посетен на 30 юли 2011.
- ↑ The Big Book of Jewish Sports Heroes .... Посетен на 30 юли 2011.