Нусрет
Нусрет (на турски: Nusret – „Божия помощ“) е кораб от военноморските сили на Османската империя (по-късно Турция); служил по време на Галлиполската операция на Първата световна война. Корабът служи основно като минен заградител във ВМС на Турция, но е използван по-късно и като водолазен кораб и кораб за съобщения. Заложен е през 1911 г. в германските корабостроителници „Germania“ в Кил, а на 4 декември същата година е спуснат на вода.[1]
| „Нусрет“ | |
 Копие на „Нусрет“ – плаващ музей, 2011 г. | |
| Флаг |  Османска империя/ Турция |
|---|---|
| Клас и тип | минен заградител |
| Производител | „Schiffs & Maschinenbau AG Germania“, Кил, Германска империя |
| Служба | |
| Заложен | 1911 г. |
| Спуснат на вода | 4 декември 1911 г. |
| Влиза в строй | 1913 г. |
| Изведен от експлоатация | октомври 1918 (до 1926/1927) г., 1955 г. (окончателно) |
| Състояние | вдигнат от морското дъно през 2002 г., преоборудван през 2008 г. в музей |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 365 t |
| Дължина | 40,2 m |
| Ширина | 7,5 m |
| Газене | 3,4 m |
| Задвижване | 2 трицилиндрови вертикални двигателя (парни машини с тройно разширение), 2 водотръбни котела Schultz, 1200 к.с. |
| Скорост | 15 възела (изпитания) |
| Работна дълбочина | 12 възела (реална, 1914 г.) |
| Въоръжение | |
| Артилерия | две 47-mm скорострелни оръдия „Krupp“ (през 1927 г. – две 57-mm оръдия) |
| Други | 40 мини (през 1927 г. – 60 мини) |
| „Нусрет“ в Общомедия | |
Служба редактиране
„Нусрет“ е приет в състава на турския флот през 1913 г. под командването на лейтенант Топханели Hаки и подполковник Гел. Изиграва важна роля във военноморските действия против Антантата в Дарданелите, полагайки 26 мини през февруари 1915 г. на неочаквани позиции: на тях се взривяват британските броненосци „Ирезистабъл“, „Оушън“ и френския ескадрен броненосец „Буве“. Още един линеен крайцер, „Инфлексибъл“, получава тежки повреди от мините, но не потъва.[2]
След края на войната „Нусрет“ е изведен от състава на флота и остава в Истанбул до 1926 – 1927 г., докато не отива в Гелджюк за ремонт. През 1937 г. е преименуван на „Ярдън“ и преквалифициран във водолазен кораб, а през 1939 г. си връща името, но е преправен на пощенски кораб. През 1955 г. „Нусрет“ окончателно е изведен от състава на флота и продаден през 1962 г. на частни лица, които го използват като товарен кораб под името „Капитан Нусрет“. Корабът потъва през април 1989 г. в пристанището на Мерсин.
Вдигане от дъното редактиране
През 1999 г. „Нусрет“ е открит и през 2002 г. вдигнат от дъното и изтеглен в Тарс, където след реставрация е превърнат в плаващ музей, открит през 2008 г.[3] Точно копие на кораба е построено от корабостроителницата в Гелджюк и изложено в Чанаккале като част от експозиция за Първата световна война, заедно с морски мини от онова време. През март 2011 година, новият кораб е приет във ВМС на Турция като плаващ музей N-16.[4][5]
Източници редактиране
- ↑ Langensiepen & Gülyerüz „The Ottoman Steam Navy 1828 – 1923“. Conway Maritime Press, London 1995
- ↑ The Nusret, Çanakkale Strait Commandery Military Museum, Çanakkale // Department of Veterans' Affairs, Australia. Архивиран от оригинала на 2014-12-07. Посетен на 25 февруари 2015.
- ↑ Nusrat Mine Ship // Tarsus Municipality, 2008. Архивиран от оригинала на 2017-10-02. Посетен на 25 февруари 2015.
- ↑ Nusrat Mayın Gemisi // Çanakkale.net. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 25 февруари 2015. (на турски)
- ↑ Türk Deniz Kuvvetleri Basın Duyurusu // Архивиран от оригинала на 2012-09-02. Посетен на 9 септември 2012. (на турски)
Външни препратки редактиране
- ((en)) „Нусрет“ Архив на оригинала от 2017-08-03 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Нусрет (минный заградитель)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |