Газене (на английски: Draft) – във военното и гражданското корабостроене – дълбочината на потапяне на кораб или плавателен съд във водата.

Скала с марки за дълбочината на потапяне, която показва газенето на кораба.

Има следните видове газене:

  1. Проектно или разчетно газене, или вертикалното разстояние от горната част на кила до нивото на главната водолиния, измерено на половината дължина на корпуса. В техническата документация се означава като T.
  2. Проектно газене по мидъл шпангоута – разстоянието от водолинията до външната част на обшивката при кила.
  3. Носово газене, измервана по носовата точка на потапяне или при носовата марка.
  4. Кърмово газене, измервана по кърмовата точка на потапяне или при кърмовата марка.
  5. Средно газене – средното аритметическо значение на носовото и кърмовото газене.

За измерване на газенето на корпуса на кораба се нанасят марки за потапяне. В повечето флотове тези марки се правят по вертикала от крайните точки на правата на кила до главната водолиния, от двете страни на бордовете. В англосаксонските страни (и не само у тях) единиците на марките е фут.

При съдовете с голямо газене е затруднено или невъзможно влизането в плитководни райони на морето, заливи, пристанища, а също и в устията на реките. Газенето на съда се явява мерило за неговата товароподемност. Намаляване на газенето на 200 000-тонен танкер само с 0,5 метра води до загуба от 6 000 до 8 000 тона от неговата товаровместимост[1].

Океаните и моретата са достатъчно дълбоки за плаване на всякакви кораби и съдове с произволни максимални размери, обаче всеки кораб или съд трябва да още да може да влиза в база или в порт с товар или в крайна сметка да застане рейд, което ограничава възможното газене на корабите и съдовето до 30 – 35 метра.

Галерия редактиране

Източници редактиране

Вижте също редактиране

Литература редактиране

  • Осадка корабля// Военная энциклопедия: в 18 т.]/под ред. В. Ф. Новицкого ... и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915.
  • „Водные пути и шоссейные дороги.“, журнал, издаваемый Управлением внутренних водных путей и шоссейных дорог Российской империи.
  • Эверс Г. Военное кораблестроение. – Под ред. А. Э. Цукшвердт. – Главная редакция судостроительной литературы. – Л.; М., 1935.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Осадка“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​