Отваря главното меню

Нямо кино е определение за кинематографа в първите десетилетия от неговата история, преди изобретяването на синхронното записване на звук върху филмова лента.[1]

Звук във филмите се появява едва във втората половина на 20-те години на XX век, когато в САЩ, Германия и СССР са създадени системи за възпроизвеждане на звук едновременно с картината.

В нямото кино е изработен неповторим стил на общуване със зрителите с помощта на мимика и жестове. Изразителността на движенията на някои актьори от нямото кино остават пример до днес. Кинопрожекциите в началото на ХХ век не са били напълно беззвучни – обикновено в киносалона е имало музикален съпровод на пиано. Необходимите пояснения за зрителите са се изобразявали с титри (надписи).

Значими филми на нямото киноРедактиране

Значими личности от епохата на нямото киноРедактиране

БележкиРедактиране