Сергей Михайлович Айзенщайн (на руски: Сергей Михайлович Эйзенштейн) е съветски кинорежисьор, художник, сценарист, педагог и кинотеоретик. Най-известните негови филми са Броненосецът „Потьомкин“ и „Александър Невски“, които спадат към жанра на политическата пропаганда. Той повлиява значително на ранните кинотворци поради иновативния си начин на монтаж и написаните от него теоретични трудове. Заслужил деятел на изкуствата на РСФСР (1935 г), лауреат на две Сталински награди първа степен (1941 и 1946 г.), професор във Всеросийския държавен институт по кинематография на името на С. А. Герасимов, доктор по искуствознание (1939 г.) и автор на фундаментални трудове по теория на кинематографията.

Сергей Айзенщайн
руски режисьор

Роден
Починал
Погребан Новодевическо гробище, Москва, Русия

Религия атеизъм

Подпис Sergej Eisenstein (signature).png
Уебсайт
Сергей Айзенщайн в Общомедия

БиографияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

 
Малкият Сергей с родителите си.

Сергей Айзенщайн е роден на 22 януари 1898 година в Рига, тогава част от Руската империя, в сравнително заможно семейство от средната класа.[1][2] Кръстен е на 2 (14) февруари 1898 г.. Негова кръстница е Ираида Конецкая, негова баба по майчина линия, която по-късно умира от инсулт[3].

Баща му Михаил Осипович Айзенщайн, балтийски немец с еврейски произход[4] е известен местен архитект[5] Достига до чин активен щатски съветник, което дава право на потомствено дворянство на децата му. Умира в Берлин, но е погребан в Русия.

Майка му, Юлия Ивановна Конецкая, е рускиня, дъщеря на заможен търговец.[5] Благодарение на нейната зестра, семейството живее охолно и просперира, има прислуга и приема най-големите градски служители. Въпреки богатството си, С. Айзенщайн описва детството си като „време на печал“. Родителите обичат Сергей, но прекалено заети със себе си, не му обръщат необходимото внимание. И двамата са православни и Айзенщайн получава християнско възпитание, но по-късно става отявлен атеист и материалист.[6] Юлия напуска Рига в годината на Първата руска революция от 1905 година и взима Сергей със себе си в Санкт Петербург. През 1907 г. семейството заминава за Париж, но се завръща същата година. Сергей често се връща да види баща си, който около 1910 година се присъединява към тях.[7]

Последва развод.[7] Четиригодишният процес на развода на родителите му завършва с развод на 26 април (9 май) 1912 г. Момчето остава с баща си, а майка му живее в Санкт Петербург от 1908 г. Сега то може да я посещава само на Великден и Коледа. Айзенщайн израства послушно и добре възпитано момче. В допълнение към основното си образование той получава уроци по пиано и конна езда [11]. Изучава три езика: английски, немски и френски, разбира изкуството на фотографията и обича да рисува комикси и карикатури.

Образование и следреволюционни годиниРедактиране

През 1915 г. Сергей завършва реалното училище и постъпва в петроградския Инженеро-строителен институт. В него той учи архитектура и инженерство, професията на своя баща.[7] След Октомврийската революция Айзенщайн обеднява и е отрязан от родния си град, заможни родители и роднини. Той се интересува сериозно от изкуство, в частност архитектурата на театъра. Още през пролетта на 1917 г. е призован за военна служба и се записва в училището на военнослужещите на инженерните войски. На 18 март 1918 година се присъединява към Червената армия, докато баща му Михаил подкрепя противоположната страна. След загубата баща му отива в Германия, а Сергей в Санкт Петербург, Вологда и Двинск.[7] През 1920 година Айзенщайн е преместен на ръководна позиция в Минск заради успешно осигуряване на пропаганда за Октомврийската революция[8]. По това време Сергей учи японски – научава около триста канджи йероглифа и намира достъп до театъра Кабуки; тези занимания водят до пътуване до Япония.

Почти две години пътувайки с влака, Айзенщайн посещава Вожега, Холм, Велики Луки, Полоцк, Смоленск, Минск, както и Витебск. Носи много книги със себе си. През това време той води подробни дневници, където записва своите пътувания, мисли за изкуството и в частност за театъра. В същото време работи като декоратор в театрални групи на Червената армия[9].

Международна известностРедактиране

 
Борис Пастернак (вторият), Айзенщайн и Владимир Маяковски (в средата).

През 1920 Айзенщайн се премества в Москва и започва кариерата си в театъра, работейки в „Пролеткулт“ (пролетарска култура, на руски: пролетарская культура). Постановките му там са „Противогази“, „Слушай, Москва“ и „Мъдрец“. След това Айзенщайн работи като дизайнер за Всеволод Майерхолд. През 1923 година Айзенщайн започва кариерата си на теоретик и написва „Монтаж на атракциите“ за журнала „ЛЕФ“ (Ляв фронт на изкуството, на руски: Левый фронт искусств). Първият филм на Айзенщайн – „Дневникът на Глумов“ (с който завършвала театралната постановка „Мъдрец“) е направен в същата година с Дзига Вертов като инструктор.[1]

„Стачка“ е първият пълнометражен филм на Айзенщайн. „Броненосецът „Потьомкин“ е посрещнат добре от критиката в цял свят. След него Айзенщайн режисира Октомври и „Старо и ново“ като част от тържествените празненства по случай десетата годишнина от Октомврийската революция през 1917 година. Критиците в чужбина ги аплодират, но в Съветския съюз ракурсите и монтажът, които Айзенщайн използва, не се харесват на съветската филмова общност и той трябвало да публикува статии със самокритика и уверения, че ще промени начина си на снимки, за да съответства на ученията на социалистическия реализъм.

През есента на 1928 година Айзенщайн се отправя на пътуване в Европа със своите колеги Григорий Александров и оператора Едуард Тисе. Официално пътуването има за цел да позволи на Айзенщайн и компания да научат за звуковите филми и да представят известни съветски творци на капиталистическия Запад, но за Айзенщайн това е възможност да види гледки и култури извън тези на Съветския съюз. Прекарва следващите две години пътувайки и изнасяйки лекции в Берлин, Цюрих, Лондон и Париж.[10]

Мексикански проект и завръщане в Съветския съюзРедактиране

През април 1930 година, Парамаунт Пикчърс му предлагат възможност да снима филм в Съединените щати.[11] Той приема краткосрочен договор за 100 хиляди долара и пристига в Холивуд през май 1930 година. Но това споразумение се проваля. Особеният подход на Айзенщайн към киното се оказва несъвместим с по-стриктния и комерсиален начин за правене на филми в американските студия. Прекараното време на Запад карат вярната сталинистка филмова индустрия да гледа на Айзенщайн с подозрение. Той прекарва известно време в психиатрична болница в Кисловодск през юли 1933 година, привидно резултат от депресия заради невъзможността му да монтира снимките от Мексико, предадени от Синклер на холивудски монтажисти, които непоправимо променят негативите. Впоследствие е назначен на преподавателска позиция във филмовото училище в Москва (ВГИК), където през 1933 и 1934 е ръководител на курса по обучение по сценаристика. Айзенщайн се жени за режисьорката и писателка Вера Аташева (1900 – 1965) през 1934 година и остава женен за нея до смъртта си през 1948.

През 1935 той започва нов проект „Поляната на Бежин“, но и той страда от много проблеми: Айзенщайн едностранно решава да заснеме две версии – една за възрастна публика и една за деца; не успява да направи ясен план за снимките и снима филма мащабно, като резултат от които проектът нахвърля бюджета си и пропуска крайни срокове. Спасението за кариерата на Айзенщайн идва от Сталин. Той заема позицията, че катастрофата с „Поляната на Бежин“ и други проблеми в индустрията, не са свързани с начина на работа на Айзенщайн, а с изпълнителните продуценти, които не са го наблюдавали. Накрая виновен бива изкаран Борис Шумятски, изпълнителен продуцент от 1932 година, който през 1938 е уволнен, арестуван, осъден за предателство и застрелян.

На Айзенщайн бива даден „още един шанс“ и той избира от две предложения – задачата за филм за живота на Александър Невски, с музика от Сергей Прокофиев. Този път обаче му причисляват и съсценарист, който да направи завършен сценарий, професионални актьори за ролите и асистент-режисьор, за да ускори снимките. Резултатът е филм, който е приет добре в Съветския съюз и му спечелва Орденът на Ленин и Наградата на Сталин. Филмът бива очевидна алегория и предупреждение за струпващите се сили на Нацистка Германия. Той бива започнат, завършен и разпространяван в 1938 година и е не само първия филм на Айзенщайн от почти едно десетилетие, но и първия му звуков филм. Няколко месеца след пускането му, Сталин влиза в пакт с Адолф Хитлер и „Невски“ е незабавно спрян от прожектиране. Айзенщайн се връща към преподаването и му е дадена задача да режисира Валкирия на Рихард Вагнер в Болшой театър. След избухването на войната с Германия през 1941, „Александър Невски“ е пуснат отново в кината и постига международен успех.

Трилогията за Иван ГрозниРедактиране

Когато немската армия наближава Москва, Айзенщайн и много други кинотворци се евакуират в Алмати, където му идва идеята да направи филм за цар Иван IV. Айзенщайн поддържа връзка с Прокофиев от Алмати и той се присъединява към него през 1942 година. Прокофиев написва музиката за филма на Айзенщайн и режисьорът му връща услугата като проектира декорите за оперното представление по „Война и мир“, което Прокофиев разбработва.

Филмът на Айзенщайн „Иван Грозни, първа част“ показва руския цар Иван IV като национален герой и спечелва одобрението на Сталин (както и Наградата на Сталин), но продължението „Иван Грозни, втора част“ бива критикуван от различни ръководни органи и не е показван до 1958. Всички материали от още недовършения „Иван Грозни, трета част“ са конфискувани и повечето от тях унищожени.

Айзенщайн получава сърдечен удар по време на снимките на този филм и на 11 февруари 1948 година умира от друг удар на 50-годишна възраст. Погребан е в Москва.

ФилмографияРедактиране

Година Заглавие на български Оригинално заглавие Бележки
1923 „Дневникът на Глумов“ „Дневник Глумова“
1924 „Стачка“ „Стачка“
1925 Броненосецът „Потьомкин „Броненосец Потёмкин“
1927 Октомври „Октябрь“
1929 „Старо и ново“ „Старое и новое“
1935 „Поляната на Бежин“ „Бежин луг“ Недовършен и унищожен
1938 Александър Невски „Александр Невский“ Първият звуков филм на Айзенщайн
1944 „Иван Грозни, първа част“ „Иван Грозный 1-я серия“
1958 „Иван Грозни, втора част“ „Иван Грозный 2-я серия“ Направен след първата част, но показан чак през 1958 заради цензурата
---- „Иван Грозни, трета част“ „Иван Грозный 3-я серия“ Недовършен и унищожен

БележкиРедактиране

  1. а б Эйзенштейн 2003.
  2. Шкловский, Виктор Борисович. Эйзенштейн. Москва, Искусство, 1976. с. 328.
  3. Эйзенштейн был воспитан в православной семье, но впоследствии стал материалистом и атеистом (Майк О’Махоуни. Сергей Эйзенштейн. 2008).
  4. Роман Соколов, Анна Сухорукова „Новые данные о предках Сергея Михайловича Эйзенштейна“: „Киноведческие записки“ 102/103, 2013; стр. 314 – 323.
  5. а б Bordwell 1993.
  6. LaValley 2001, с. 70.
  7. а б в г Seton 1952.
  8. Эйзенштейн Сергей Михайлович [1]
  9. Садуль Ж. Всеобщая история кино: Европа после первой мировой войны = Historie Gėnėrale Du Cinėma / Под ред. С. И. Юткевича. – М.: Искусство, 1982. – Т. 4 (первый полутом). – 528 с. – 25 000 экз.
  10. Eisenstein 1972.
  11. Geduld 1970.
Цитирани източници
  • Эйзенштейн, Сергей. Автобиография. // lib.ru. lib.ru, 2003. Посетен на 29 юни 2015. (на руски)
  • Bordwell, David. The Cinema of Eisenstein. Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press, 1993. ISBN 978-0674131385. (на английски)
  • Eisenstein, Sergei. Que Viva Mexico!. New York, Arno, 1972. ISBN 978-0405039164. (на английски)
  • Geduld, Harry M. et al. Sergei Eisenstein and Upton Sinclair: The Making & Unmaking of Que Viva Mexico!. Bloomington, Indiana, Indiana University Press, 1970. ISBN 978-0253180506. (на английски)
  • LaValley, Al. Eisenstein at 100.. Rutgers University Press, 2001. ISBN 9780813529714. (на английски)
  • Seton, Marie. Sergei M. Eisenstein: A Biography. New York, A.A. Wyn, 1952. (на английски)

Външни препраткиРедактиране