Обикновено бясно дърво
Обикновено бясно дърво, див люляк или вълче лико (Daphne mezereum) e дребен храст от семейство Тимелееви. Среща се в Европа. В България се среща по влажни, сенчести или каменисти места, из горите и по високите планини. Включено е в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.[1]
| Обикновено бясно дърво | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
| Обикновено бясно дърво в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Описание редактиране
Листата му са тъмно зелени и тесни. Цветовете му за розови, по-рядко бели и в други нюанси, ароматни и медоносни. Цъфти през пролетта – април и началото на май. плодовете са червени, овални и сочни. Всички части на растението са отровни, особено плодовете. Съдържа мезерин и други отровни вещества.
Приложение редактиране
Използва се в народната медицина и хомеопатията. Отглежда се и като декоративно растение, но рядко, тъй като е отровно.
Изразът „вдън гори тилилейски“ произхожда от народното наименование на това растение – „тилилей“. Изразът навлиза в употреба след издаването през 1919 г. на сборника детски приказки „Гори Тилилейски“ от Елин Пелин.[2]
Източници редактиране
- ↑ Закон за лечебните растения // lex.bg. Посетен на 2022-09-25.
- ↑ Откъде идва изразът вдън гори тилилейски? // DarikNews. 2014-04-04. Посетен на 2022-08-31.
Литература редактиране
- Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. 336.
- Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142.
- Ядовитые животные и растения СССР
- Биологическая флора Московской области.