Оборище (улица в София)

Вижте пояснителната страница за други значения на Оборище.

„Оборище“ е основна, централна улица в София. Името си носи от 1892 г., а преди това се е наричала ул. „Плевенска“ (1883).^[1]

Започва в района на ул. „Раковски“ и трасето ѝ преминава от двете страни на храм-паметника „Св. Александър Невски“. Пресича се с основни пътища в София като бул. „Васил Левски“, бул. „Христо и Евлоги Георгиеви“ и достига до бул. „Ситняково“.

Обекти

Улица „Оборище“ пресича площад „Александър Невски“ с православната катедрала „Свети Александър Невски“.

На самата улица или непосредствено до нея са разположени множество значими обекти, сгради и иституции в София:

Северна страна

Галерия за чуждестранно изкуство (ул. „19 февруари“ №1)
Национална католическа организация „Каритас България“ (№9)
Къщата на Велизар Пеев – днес посолство на Нидерландия (№15). Проектирана е през 1930 г. от архитектурното бюро на Иван Васильов и Димитър Цолов.
НМУ „Л. Пипков“ (№17)
Къщата на Крум Чапрашиков (№19)
Къщата на Анджело Куюмджийски – днес резиденция на френския посланик (№27)
Къщата на Горгас – днес посолство на Франция (№29). Сградата е построена през 1908 година по проект на архитектите Кирил Маричков и Георги Фингов.
Жилищната сграда на Елиза Славчева (№43), една от първите сгради в София с железобетонна конструкция
Къщата на Марин Устагенов (№61)

Южна страна

Свети синод на Българската православна църква (ул. „Оборище“ №4)
Национална художествена академия (ул. „Шипка“ №1)
Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (бул. „Васил Левски“ №88)
Докторската градина
Пета софийска прогимназия „Антим I“, днес 129 ОУ „Антим I“, и 164 ИЕГ „Мигел де Сервантес“ (ул. „Султан тепе“ №1)

Сградата е построена през 1912 година по проект на Кирил Маричков и Георги Фингов

Детска градина №151 „Леда Милева“ (№94 – 96; построена като жилище на Едуард Наудашер в началото на XX век)

На пресечката на ул. „Оборище“ с бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ от двете страни се издигат две сгради с нетипични за българската архитектура готически кули, огледални копия една на друга – къщата на Юлиан Парушев и къщата на Иван Парушев. Проектира ги арх. Никола Лазаров.^[2]

Галерия

Източници

↑ Александър, Мирков. По улиците на София (1878 – 1918). София, ИК „Гутенберг“, 2023. с. 61.
↑ Митакев, Людмил. Къщите близнаци на „Оборище“ са емблемата на Архитект Софийски // в. „Строител“, 15 декември 2012 г. Посетен на 17 март 2017 г.

Александър Златарски, Софийската улица „Оборище“, София, „Прозорец“, 2009.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Оборище (улица в София)

[1] Александър, Мирков. По улиците на София (1878 – 1918). София, ИК „Гутенберг“, 2023. с. 61.

[2] Митакев, Людмил. Къщите близнаци на „Оборище“ са емблемата на Архитект Софийски // в. „Строител“, 15 декември 2012 г. Посетен на 17 март 2017 г.

[1]

[2]