Оборище (улица в София)

улица в София
Вижте пояснителната страница за други значения на Оборище.

„Оборище“ е основна, централна улица в София. Името си носи от 1892 г., а преди това се е наричала ул. „Плевенска“ (1883).[1]

Жилищните сгради на Юлиан Парушев и Иван Парушев на кръстовището на „Оборище“ с бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“

Започва в района на ул. „Раковски“ и трасето ѝ преминава от двете страни на храм-паметника „Св. Александър Невски“. Пресича се с основни пътища в София като бул. „Васил Левски“, бул. „Христо и Евлоги Георгиеви“ и достига до бул. „Ситняково“.

Улица „Оборище“ пресича площад „Александър Невски“ с православната катедрала „Свети Александър Невски“.

На самата улица или непосредствено до нея са разположени множество значими обекти, сгради и иституции в София:

Северна страна
Южна страна
Сградата е построена през 1912 година по проект на Кирил Маричков и Георги Фингов
  • Детска градина №151 „Леда Милева“ (№94 – 96; построена като жилище на Едуард Наудашер в началото на XX век)

На пресечката на ул. „Оборище“ с бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ от двете страни се издигат две сгради с нетипични за българската архитектура готически кули, огледални копия една на друга – къщата на Юлиан Парушев и къщата на Иван Парушев. Проектира ги арх. Никола Лазаров.[2]

Източници

редактиране
  1. Александър, Мирков. По улиците на София (1878 – 1918). София, ИК „Гутенберг“, 2023. с. 61.
  2. Митакев, Людмил. Къщите близнаци на „Оборище“ са емблемата на Архитект Софийски // в. „Строител“, 15 декември 2012 г. Посетен на 17 март 2017 г.

Александър Златарски, Софийската улица „Оборище“, София, „Прозорец“, 2009.

Външни препратки

редактиране