Никола Лазаров
Тази статия е за карловския архитект. За друго значение вижте Никола Лазаров (пояснение).
Никола Иванов Лазаров е български архитект, едно от големите имена в архитектурно-строителното минало на България.
Никола Лазаров | |
---|---|
български архитект | |
![]() Архитект Никола Лазаров в работния си кабинет, докато работи по проекта на Централния военен клуб, който е открит през 1907 г. Източник: ДА „Архиви“. |
|
Роден |
Никола Иванов Лазаров
|
Починал | |
|
|
Националност |
![]() |
Архитектура | |
Стил | френски барок, френски сецесион |
Политика | |
Депутат | |
Семейство | |
Баща | Иван Лазаров |
Никола Лазаров в Общомедия |
БиографияРедактиране
Никола Лазаров е роден на 1 април 1870 година в Карлово. Завършва архитектура като държавен стипендиант в Париж. Започва работа като архитект по поддръжка на правителствените здания в княжеството, след което открива в София частно архитектурно бюро. Довършва сградата на Военния клуб, проектира банята в Плевен, Театър „Нова Америка“ в София, двореца Врана, Българската централна кооперативна банка, Софийската окръжна палата, читалището в Стара Загора, помага по изграждането на ректората. Негово дело са Паметникът на освободителите и Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война (1885 г.) в Русе. Архитект Лазаров проектира над 60 забележителни сгради в София и много обекти в цялата страна.
Никола Лазаров има силно присъствие в архитектурната среда на град Варна: една от най-красивите сгради в града – къщата на Петко Бакърджиев, до входа на Морската градина, известна като „Малкия дворец“ (1899 г.). Заедно с архитект Херман Майер той доизгражда двореца Евксиноград. През 1899 година построява на ул. „Братя Шкорпил“ №2 забележителната къща на аптекаря Ради Русев. През 1905 г. реализира хотел „Роял“ на ул. „Охрид“. През 1911 г. печели конкурса за построяване на Търговската гимназия (днес Икономически университет – Варна) и Драматичен театър. През същата година по негов проект е изградена и сградата на Петър Бончев (днес хотел „Сплендид“) и редица други частни домове. През 1912 г. арх. Лазаров проектира дома на кмета Александър Василев, който е известен още като „Малкия патрициански дом“.[1] Всички посочени сгради са паметници на архитектурата с принос в културно-строителното наследство на България. Творчеството на арх. Лазаров се отличава с богата декорация – барокови форми, дъгови фронтони, кули, балюстради и пр.
Арх. Лазаров умира в София на 14 юни 1942 г.
Личният му архив се съхранява във фонд 120К в Централен държавен архив. Той се състои от 204 архивни единици от периода 1884 – 1937 г.
Известни проектиРедактиране
- Обществена баня в Плевен (1905)
- Централен военен клуб в София (1907)
- Военен клуб в Пловдив (1908)
- Къща на д-р Димитър Моллов, София, пл. „Народно събрание“ №11 (1909)
- Българска централна кооперативна банка (до 2007 централа на Ейч Ви Би Биохим) на улица „Иван Вазов“ №1 в София (1910)
- Къщи на Юлиан и Иван Парушеви, бул. „Христо и Евлоги Георгиеви“ №159 и №161 (1911)[2]
- Доходно здание на Сабат Фархи, София, ул. „Алабин“ №38 (1913)
- Къща на Стефан Ватев, София, ул. „Кузман Шапкарев“ №1 (1914)
- Основната сграда на двореца Врана край София (1914)
- Къща с казино на Христо Гендович, София, ул. „Дякон Игнатий“ №7 (1914)
- Къща на Рачо Димчев, София, ул. „Дунав“ №5 (1914)
- Къща на Коста Балабанов, София, ул. „Граф Игнатиев“ №2 (1914)
- Къща на Киро Стефанов, София, ул. „Париж“ №1 (1921)
- Къщи близнаци за дъщерите на Христо Ковачев София, бул. „Дондуков“ №35 (1910)
БележкиРедактиране
- ↑ Александър Ламбов, „В Патрицианския дом се събирал елитът на града“, блог на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна, 17 април 2015 г.
- ↑ Людмил Митакиев, „Къщите близнаци на „Оборище“ са емблемата на Архитект Софийски“, в-к „Строител“, 15 декември 2012 г.
ИзточнициРедактиране
- Арх. Милена Милкова, „Къщите на архитект Никола Лазаров“, сп. „Още за къщата“, бр. 10, 2006
Външни препраткиРедактиране
- „Никола Иванов Лазаров (1870 – 1942)“, блог „Архитекти на България 1944“
- Петра Ташева, „Никола Лазаров – Архитект Софийски“, в-к „Дума“, бр. 142, 25 юни 2016 г.