Никола Лазаров

Никола Лазаров
	български архитект
	Архитект Никола Лазаров в работния си кабинет, 1942 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	1 април 1870 г. Карлово, Османска империя
Починал	14 юни 1942 г. (72 г.) София, Царство България
Националност	България
Архитектура
Стил	френски барок, френски сецесион
Политика
	Депутат
Семейство
Баща	Иван Лазаров
	Никола Лазаров в Общомедия

Тази статия е за карловския архитект. За друго значение вижте Никола Лазаров (пояснение).

Никола Иванов Лазаров е български архитект, едно от големите имена в архитектурно-строителното минало на България.

Съдържание

БиографияРедактиране

Никола Лазаров е роден на 1 април 1870 година в Карлово. Завършва архитектура като държавен стипендиант в Париж. Започва работа като архитект по поддръжка на правителствените здания в княжеството, след което открива в София частно архитектурно бюро. Довършва сградата на Военния клуб, проектира банята в Плевен, Театър „Нова Америка“ в София, двореца Врана, Българската централна кооперативна банка, Софийската окръжна палата, читалището в Стара Загора, помага по изграждането на ректората. Негово дело са Паметникът на освободителите и Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война (1885 г.) в Русе. Архитект Лазаров проектира над 60 забележителни сгради в София и много обекти в цялата страна.

Никола Лазаров има силно присъствие в архитектурната среда на град Варна: една от най-красивите сгради в града – къщата на Петко Бакърджиев, до входа на Морската градина, известна като „Малкия дворец“ (1899 г.). Заедно с архитект Херман Майер той доизгражда двореца Евксиноград. През 1899 година построява на ул. „Братя Шкорпил“ №2 забележителната къща на аптекаря Ради Русев. През 1905 г. реализира хотел „Роял“ на ул. „Охрид“. През 1911 г. печели конкурса за построяване на Търговската гимназия (днес Икономически университет – Варна) и Драматичен театър. През същата година по негов проект е изградена и сградата на Петър Бончев (днес хотел „Сплендид“) и редица други частни домове. През 1912 г. арх. Лазаров проектира дома на кмета Александър Василев, който е известен още като „Малкия патрициански дом“.^[1] Всички посочени сгради са паметници на архитектурата с принос в културно-строителното наследство на България. Творчеството на арх. Лазаров се отличава с богата декорация – барокови форми, дъгови фронтони, кули, балюстради и пр.

Арх. Лазаров умира в София на 14 юни 1942 г.

Личният му архив се съхранява във фонд 120К в Централен държавен архив. Той се състои от 204 архивни единици от периода 1884 – 1937 г.

Известни проектиРедактиране

Обществена баня в Плевен (1905)
Централен военен клуб в София (1907)
Военен клуб в Пловдив (1908)
Къща на д-р Димитър Моллов, София, пл. „Народно събрание“ №11 (1909)
Българска централна кооперативна банка (до 2007 централа на Ейч Ви Би Биохим) на улица „Иван Вазов“ №1 в София (1910)
Къщи на Юлиан и Иван Парушеви, бул. „Христо и Евлоги Георгиеви“ №159 и №161 (1911)^[2]
Доходно здание на Сабат Фархи, София, ул. „Алабин“ №38 (1913)
Къща на Стефан Ватев, София, ул. „Кузман Шапкарев“ №1 (1914)
Основната сграда на двореца Врана край София (1914)
Къща с казино на Христо Гендович, София, ул. „Дякон Игнатий“ №7 (1914)
Къща на Рачо Димчев, София, ул. „Дунав“ №5 (1914)
Къща на Коста Балабанов, София, ул. „Граф Игнатиев“ №2 (1914)
Къща на Киро Стефанов, София, ул. „Париж“ №1 (1921)
Къщи близнаци за дъщерите на Христо Ковачев София, бул. „Дондуков“ №35 (1910)