Жилищна сграда на Юлиан Парушев
Жилищната сграда на Юлиан Парушев се намира на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 161, на пресечката с ул. „Оборище“, в жилищна зона „Докторски паметник“, район Оборище в София. Дело е на арх. Никола Лазаров, Построена е през 1911 г. Тя е огледално копие на отсрещната къща – на другия брат индустриалец, Иван Парушев.[1][2]
| Жилищна сграда на Юлиан Парушев | |
 Сградата, 2011 г. | |
 Местоположение в Оборище | |
| Вид | жилищна сграда |
|---|---|
| Местоположение |  София, България |
| Архитект | Никола Лазаров |
| Стил | френски сецесион |
| Изграждане | 1911 г. |
| Статут | паметник на културата |
В строежа ѝ е използвано влияние на „алпийски“ тип вила с маркиране на ъглите с островърхи кули и силно начупен покрив, подчертаващ еркерите на уличните фасади. Има своеобразен вход на ул. „Оборище“.[1] Построена е в стил френски сецесион, характерна е с нетипични за българската архитектура готически кули.[3]
След смъртта на Юлиан Парушев съпругата му продава къщата на еврейско семейство, което след Деветосептемврийския преврат емигрира.[2] Сградата е национализирана и използвана за различни цели: превърната е в посолство,[3] използва се от милицията, съветските чекисти и военното контраразузнаване, като в подземията ѝ са изтезавани обвиняемите по различни процеси. По-късно се използва от Людмила Живкова за музей на Рьорих. „Нима не сте знаели как НКВД трошаха кости в къщата на Парушев?“ – пита Стефан Савов от трибуната на Народното събрание през 1990 г., след падането на тоталитаризма.[4] През 1978 г. жилищната сграда е обявена за архитектурно-строителна недвижима културна ценност от местно значение.[5]
След реституцията къщата е върната на наследници на фамилията Парушев и е продадена.[2]
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ а б Жилищна сграда на Юлиан Парушев // europeana.eu. Посетен на 17 март 2017 г.
- ↑ а б в Йорданов, Калин. Огледалните къщи // Наш дом. Посетен на 17 март 2017 г.
- ↑ а б Митакев, Людмил. Къщите близнаци на „Оборище“ са емблемата на Архитект Софийски // в. „Строител“, 15 декември 2012 г. Посетен на 17 март 2017 г.
- ↑ Николов, Тони. Спомнена София. София, РИВА, 2021. ISBN 978-954-320-759-6. с. 192.
- ↑ Жилищна сграда, б. на Юл. Парушев // io.morphocode.com. Посетен на 17 март 2017 г.