Обсада на Варна (1828)

Обсадата на Варна от юли до септември 1828 година е епизод от Руско-турската война (1828-1829).

Обсада на Варна
Руско-турска война (1828-1829)
Siege of Varna 1828.jpg
Руска атака на Варненската крепост (картина на Александър Зауервейд от 1836)
Информация
Период 25 юли - 29 септември 1828
Място Варна, Османска империя
Резултат руската армия превзема Варна
Страни в конфликта
Руска империя Османска империя
Командири и лидери
Александър Меншиков
Михаил Воронцов
Юсуф паша
Омер Вриони
Сили
32 000 (към края на август, без флотата)[1] до 18 000 в крепостта и 30 000 в деблокиращата армия[1]
Жертви и загуби
3 300 убити и ранени[2] 11 000 пленени[2]
Обсада на Варна в Общомедия

Стратегическо значение на ВарнаРедактиране

Наред с Шумен, Русчук и Силистра, Варненската крепост е част от укрепения четириъгълник, който прегражда пътя на руските войски през лятото на 1828 година. В града е разположен значителен гарнизон, който охранява най-удобното пристанище в западното Черноморие и подстъпите към източните старопланински проходи.[3] Овладяването му е ключов елемент от руските планове, тъй като осигурява източния фланг и улеснява снабдяването по море на войските, настъпващи към Цариград.[4]

Начало на обсадатаРедактиране

След завладяването на Браила и Добруджа през юни руското командване съсредоточава основните си сили срещу шуменската османска групировка, отделяйки 4 500 бойци за заслон срещу Варна. В първите дни на юли този незначителен отряд е прогонен от 10-хилядния корпус на варненския комендант Юсуф паша. Към края на същия месец обаче силите се изравняват с пристигането на ескадрата на адмирал Алексей Грейг, която стоварва десант начело с генерал Александър Меншиков. Меншиков и Грейг предприемат блокада на крепостта от север и по море, съпроводена с ожесточено бомбардиране на укрепленията и самия град. Гарнизонът се държи благодарение на подкрепленията и провизиите, които получава от юг.[3]

Бой при Курт тепеРедактиране

Поради недостига на хора и характера на местността (варненският лиман удължава значително комуникационните линии), Меншиков и заменилият го след раняването му в началото на август генерал Михаил Воронцов[1] нямат възможност да прекъснат напълно комуникациите на крепостта. Това става в края на август, когато руското командване се отказва от опитите за превземане на Шумен и пренасочва силите си към Варна. Със значителни подкрепления от Русия обсадната армия достига 30 000 войници с внушителна артилерия (112 обсадни и 52 корабни оръдия). Южно от Варна е изпратен 5-хиляден отряд. За да деблокира крепостта, в средата на септември в същия район се събира 30-хилядна османска войска начело с Омер паша Вриони.[3] На свой ред, руското командване притегля допълнително войски от действащите срещу Варна и Шумен и на 18 септември атакува от две страни лагера на Вриони на възвишението Курт тепе. Проведена некоординирано и с малко сили (10 000 руснаци срещу 25 000 турци), атаката се проваля, но османският пълководец не предприема сериозен опит да разкъса обсадата.[5]

Падане на крепосттаРедактиране

 
Част от Варненската крепост, края на XIX век.

Докато траят маневрите южно от Варна, сапьорските действия срещу крепостта напредват. Интензивният оръдеен и ракетен обстрел нанася тежки загуби на гарнизона.[1] На 25 септември руски войскови части проникват през срутилата се стена на един от крепостните бастиони. Защитниците отбиват щурма, но бездействието на деблокиращата армия и изчерпването на провизиите обезсмислят по-нататъшната съпротива. Четири дни по-късно крепостта капитулира.[2]

Въпреки неуспешната обсада на Силистра от същата есен, с превземането на Варна руската армия се закрепва трайно на изходни позиции към Цариград. През пролетта на 1829 година турците правят опит да си върнат крепостта, но са отблъснати в боя при Ески Арнаутлар.[6]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г Шефов, Николай. Битвы России. Москва, 2006. Стр. 78-79
  2. а б в Андрианов, П. М. Русско-турецкая война 1828-1829 гг. Във: История русской армии, 1812-1864 гг.. Санкт Петербург, Полигон, 2003. Посетен на 18.11.2013. Стр. 405-406
  3. а б в Андрианов 2003, стр. 400-402
  4. Андрианов 2003, стр. 383-385
  5. Андрианов 2003, стр. 403-405
  6. Андрианов 2003, стр. 416, 420-421