Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Одрин.

Обсадата на Одрин през 813 г. е част от войните на кан Крум срещу Византийската империя.

Обсада на Одрин
Българо-византийски войни
Информация
Периодлято-есен 813
МястоОдрин, днешен Едирне, Турция
Резултатвременно присъединяване на Одрин към България
Страни в конфликта
България Византия
Командири и лидери
Крумнеизвестен
Сили
неизвестнинеизвестни
Жертви и загуби
неизвестнинеизвестни
Карта

Предистория редактиране

Като главен град на тема Македония[1] и седалище на епископия, в началото на IX век Одрин (Адрианопол) е едно от основните военно-административни и духовни средища във Византийска Тракия. Градът е стратегически важен заради разположението си на главните пътища, водещи от север и северозапад към византийската столица Константинопол.[2] Използван е като сборен пункт и изходна база за византийските военни експедиции срещу България през 807 и 813 г.[3]

Наред със Сердика, Верея, Филипопол и Девелт, Одрин е една от големите крепости, които възпрепятстват настъплението на българите на юг от Стара планина.[4] След разгрома и гибелта на византийския император Никифор I Геник в битката при Върбишкия проход тези крепости започват да падат една по една в ръцете на българите.[5]

Ход на военните действия редактиране

На 22 юни 813 г., в битката при крепостта Версиникия, византийската армия търпи още едно тежко поражение. Непосредствено след тази победа кан Крум оставя брат си (чието име не е споменато в изворите) с част от армията да обсажда Одрин, а сам с останалите си войски настъпва към Константинопол и достига стените му на 17 юли. Крумовият брат не успява да превземе крепостта, но блокира гарнизона ѝ и по този начин осигурява тила на българските войски, действащи срещу византийската столица.[6]

След като преговорите за мир с император Лъв V Арменец се провалят заради неуспешно покушение срещу Крум, българският владетел превзема и опустошава много градове в Източна Тракия. На връщане от този поход Крум се присъединява към войските, обсаждащи Одрин. В атаките срещу града българите използват стенобойни машини. Въпреки това византийският гарнизон издържа на натиска и се предава едва след като изчерпва припасите си през есента на 813 г.[6][7]

Последици редактиране

За да отслаби византийската власт в Тракия и да подготви условията за решително нападение срещу Константинопол, Крум изселва 10 000 от жителите на Одрин и околностите му във владенията си на север от Дунав.[8] В града е наложена българска военна администрация начело с Крумовия брат.[2] С мирния договор, сключен през 814/815 г. от кан Омуртаг, Одрин е върнат в пределите на Византия.[9]

Цитирана литература редактиране

  • Гюзелев, В. Кавханите и ичиргу-боилите на българското ханство-царство (VII-XI в.), Пловдив 2007, ISBN 978-954-91983-1-7
  • Златарски, В. История на българската държава през средните векове, том I, част 1, София 1970 (цитиран по електронното издание в „Книги за Македония“, посетен на 2.1.2009)
  • Острогорски, Г. История на византийската държава, София 1998, ISBN 954-8079-92-5
  • Рънсиман, Ст. История на Първото българско царство, ИК „Иван Вазов“, София 1993
  • Fine, J. The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, University of Michigan Press, 1991, ISBN 0-472-08149-7

Източници редактиране

  1. Fine, The Early Medieval Balkans, p. 79
  2. а б Гюзелев, Кавханите и ичиргу-боилите, с. 52
  3. Златарски, История на българската държава през средните векове, том I, част 1, с. 326, 346
  4. Острогорски, История на византийската държава, с. 272
  5. Златарски, История на българската държава през средните векове, том I, част 1, с. 338 – 339
  6. а б Гюзелев, Кавханите и ичиргу-боилите, с. 195
  7. Златарски, История на българската държава през средните векове, том I, част 1, с. 349 – 357
  8. Златарски, История на българската държава през средните векове, том I, част 1, с. 357 – 359
  9. Рънсиман, История на Първото българско царство, с. 71