Обсада на Сердика (809)
Обсадата на Сердика е сражение между българи и византийци, състояло се през март и април 809 г. при днешна София (тогава Сердика, Средец). В нея хан Крум за първи път използва обсадни машини. Българите превземат града на 9 април и го опустошават, след което го напускат.[1]
Обсада на Сердика | |||
Българо-византийски войни | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 809 | ||
Място | София (тогава Сердика), България | ||
Резултат | победа на българите | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Причини
редактиранеСлед като унищожава напълно Аварския хаганат, хан Крум обръща поглед на югозапад, по-точно към земите населени със славяни в този район (поречието на река Струма и Македония). Най-голяма пречка за бъдещите планове на владетеля е силната византийска крепост Сердика.
Обсадата
редактиранеВ началото на 809 г. Крум обсажда града в продължение на няколко седмици, но съпротивата е силна и обсадата се затяга. Тогава той обещава на византийския гарнизон безопасен ескорт до империята, при условие, че крепостта се предаде в български ръце. Виждайки тежкото си положение, византийците прекратяват съпротивата и на Великден пускат българите в града.
Последици
редактиранеСпоред Теофан Изповедник Крум не изпълнява обещанието си и избива гарнизона и част от мирното население. След това градът е опустошен, като голяма част от жителите му панически бягат от него. По-късно Крум също изоставя временно крепостта.
Източници
редактиранеЛитература
редактиране- Васил Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, Част I, II изд., Наука и изкуство, София 1970.
- Атанас Пейчев и колектив, 1300 години на стража, Военно издателство, София 1984.
- Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе, Велико Търново, 1996.
- Norwich, John J. Byzantium: The Apogee. Alfred A. Knopf, Inc., 1991. ISBN 0-394-53779-3.