Отваря главното меню

Аварският хаганат е държава на аварите, просъществувала в Панония и съседните земи от около 562 година до края на осми век.

Аварски хаганат
— Независима държава —
567 – 804
Балканите и Аварския хаганат около 680 г.
Балканите и Аварския хаганат около 680 г.
Континент Европа
Столица в района на Тимишоара
Eзици
Официални тюрко-аварски, паноно-романски, славянски
Религия Тенгризъм
Форма на управление Абсолютна монархия
История Ранно Средновековие
Обсада на Сирмиум 562 г.
Балкански походи на Маврикий 582 – 602 г.
Обсада на Константинопол 626 г.
Предшественик
Византийска империя Византийска империя
Гепидско кралство Гепидско кралство
Лангобардско кралство Лангобардско кралство
Наследник
Франкска империя Франкска империя
Първа българска държава Първа българска държава
Днес част от
Аварски хаганат в Общомедия

Аварите са народ нахлул през 6 век от източна Европа и централна Азия в централна Европа.През 567 година те завладяват Панония (днешна Унгария, Австрия и части от бивша Югославия) и основават своя могъща държава наречена хаганат. Най-големия си разцвет Аварската държава постига през 7 век, тогава територията ѝ се е разпростирала на север от Дунав – между Черно море и Алпите.В Аварския хаганат, живеели и много прабългари, част от прабългарските племена кутригури, оногури, както и славянски племена, които често участвали в походите на аварите; дори Византия им плащала данък.

Ето как Теофан описва аварите:

„През същата година дошъл във Византия странен народ, наречен авари. И целият град се стекъл да ги гледа, понеже не били виждали такъв народ. Защото те имали отзад много дълги коси, вързани с панделки и плетени, а останалата им носия била подобна на другите хуни. Те като избягали от своята земя дошли в областта Скития и Мизия и изпратили пратеници при Юстиниан с молба да ги приеме.“.

Аварският хаганат е основан през 562 година от владетеля Баян, род Дуло. Съставът на населението е бил предимно от авари и прабългари, като военачалниците и голяма част от войската са били прабългари. Монемвасийската Хроника пък дирекно твърди, че аварите произхождат от прабългарите: „Аварите били по род хунски и прабългарски народ“.

През 578 година, в съюз с Източната Римска империя, аварите разгромяват живеещите в Дакия племена. През 586 година аварите воюват с Империята и техни войски, в които участват славяни и прабългари, обсаждат град Солун. През 598 година е превзет Сингидунум, а през 626 година аварите обсаждат Константинопол. През 631 – 632 година възниква конфликт между аварите и прабългарите кутригури и утригури във връзка с престола и управлението на хаганата, в резултат на което значителна група кутригури се изселва от Панония[1] и Илирия.

От 791 година Аварският хаганат е подложен на силен натиск от Франкското кралство на Карл Велики и през 796 година е разгромен, изтощен, но не и победен. Кан Крум, също от рода Дуло (според свидетелство от 11 век и византийския сборник „Свидас“ от 10 век), се възползва от обстоятелствата и както пишат в историческите източници Крум „унищожил съвършено аварите“ 803 – 814 година, включвайки ги в пределите на Българската държава. българският владетел Крум установява контрол над аварите и се установява българо-франкска граница в Панония.[1]

Според българските хроники, кан Крум издава законите си след споделеното от покорените авари за беззаконието, предизвикало упадъка и изчезването на тяхната държава. Крум, за да приобщи завладените авари и като първа крачка към изграждането на единна българска народност, наред със споменатите общи закони, заменящи традиционното племенно българско правосъдие. Оттогава в българският език остава фразата „Крумови закони“.

Във византииският сборник „Свидас“ се описва унищожението на Аварския каганат: „...Същите българи унищожили аварите. Попита Крум аварските пленници: „От какво, мислите, че загина началникът (архонтът) ви и всичкият народ?“ И те отговорили: „От това, че се умножиха взаимните обвинения, загинаха по-храбрите и по-умните; после несправедливите и крадците станаха съучастници със съдиите; после от пиянството, защото, като се умножи виното, всички станаха пияници; после – от подкупничеството; после – от търговията, защото всички като станаха търговци, взаимно се мамеха. И наистина погибел произлезе от това“.

БележкиРедактиране

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 11.