Обществена тайна

Обществена или публична тайна е понятие, което съществува в почти всички езици, макар и в различно словосъчетание.

Определение

Тайната сама по себе си е нещо укрито, държано в неизвестност, в потайност, далече от хорските очи и уши. Нещо, за което укривателят му няма интерес да го прави достояние на много хора. Тайната може да бъде някаква загадка, неяснота, мистерия, чудо, рядък феномен, все още неизяснено явление.

Обществена тайна е явление, известно на всички останали, освен на тези, които трябва да вземат отношение по въпроса, които са овластени да се справят с нередностите или имат рупорите да говорят и да призовават.

Това е такъв тип тайна, която е пред очите на всички, с нея хората се сблъскват почти всеки ден и тя често им създава сериозни проблеми. За нея мнозина говорят, но тихомълком, властта обаче я подминава, а медиите я премълчават или замазват.

Обществената тайна може да обхваща както явления с широко обществено значение – в по-честия случай, – така и поведението и особеностите на една отделна личност, без разлика дали става въпрос за публична личност или никому неизвестен роднина. Обикновено първият вид тайни са далече по „премълчавани“, докато вторият вид се разнасят с голяма охота и пикантни подробности из приятелските кръгове или жълтите вестници.

Примери за обществена тайна

През тоталитарния период (1944-1989) т.нар. обществена тайна обхващаше повечето аспекти от живота. Обществена тайна беше:

• дефицитът на стоки и услуги;
• лошото качество на стоките и услугите;
• разхищението на работното време;
• разточителствата на бившия партиен елит;
• системата от привилегии за т.нар. номенклатура;
• ниското образование на ръководните фигури на държавата;
• смяната на имената на хора с турскоезични имена;
• фалиралата икономика;
• подслушването на телефоните, проверката на личната кореспондениця;
• цензурата в медиите и изкуствата;
• отдавна доказаната несъстоятелност на доминиращата по него време марксистка идеология и мн.др.

През периода на прехода от тоталитаръзъм към демокрация също не липсват множество примери за публични тайни:

• нагласените обществени поръчки;
• рушветите в митниците;
• плачевното състояние на българския спорт;
• корупцията в администрацията;
• незаконното доплащане в държавните болници;
• хаоса в образованието;
• нерегламентираните връзки между МВР и организираната престъпност;
• сивата икономика;
• огромната вътрешна междуфирмена задлъжнялост;
• нефункциониращите държавни институции;
• назначенията на роднински или приятелски принцип;
• некачествените и некоректно маркирани търговски продукти;
• манипулирането на изборите;
• неефективното правораздаване и др.