Общополезни земеделски каси
Общополезните земеделски каси са първите кредитни организации в България.[1] Създадени са в края на османското владичество, през 1863–1865 година, по почин на валията на Ниш (впоследствие и на Дунавския вилает) Мидхат паша[1] за насърчаване на земеделието, премахване на лихварството и благоустройство на общините.
Първата общополезна каса е основана в Пирот през 1863 и започва да функционира в началото на 1864. В рамките на следващите две години са образувани каси във всички околийски средища на Дунавския и Одринския вилает.[2] Капиталът им се набира чрез принудителни вноски в натура от местното население и се използва за кредитиране на селски стопани при лихва от 12 % (неколкократно по-ниска от събираната от лихварите)[1], както и за обществени строежи (чешми, пътища, мостове и училища).[2]
Въпреки че не натрупват значителен капитал (малко над 66 милиона гроша за периода до 1877 г.[2]), общополезните каси представляват най-значителните кредитни институции по българските земи до Освобождението. Освен че ограничават дейността на лихварите, те допринасят за развитието на кооперативния кредит в свободна България.[1] През Руско-турската война от 1877–1878 година са разграбени от бягащите турски чиновници, което налага реорганизирането им в нови земеделски каси при Временното руско управление.[2][3]
Източници редактиране
- ↑ а б в г Христофоров, Асен. Избрани произведения и документи. Том 1. София, Българска народна банка, 2010. ISBN 978-954-8579-35-3. с. 328-330. Посетен на 01.05.2015.
- ↑ а б в г Енциклопедия „България“. Том 4. София, Издателство на БАН, 1984, с. 680
- ↑ Христофоров 2010, с. 334.