Ованес Торосян

български актьор и режисьор

Ованес Торосян (на арменски: Հովհաննես Թորոսյան) е български актьор, режисьор и драматург от арменски произход.[1]

Ованес Торосян
Роден
Местожителство София, България
Значими роли Източни пиеси“ (2009)
Тилт“ (2010)
Аве“ (2012)
Съдилището“ (2014)
Септември в Шираз“ (2015)
Уебсайт
Ованес Торосян в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 7 декември 1986 г. в Ереван, Армения. През 1993 г., заради военния конфликт в Нагорни Карабах, заедно със семейството си се установява в София. Брат му Тигран Торосян също е актьор.[2] Учи в 76 ОУ „Уилям Сароян“.[3] Завършва актьорско майсторство в Националната академия за театрално и филмово изкуство през 2009 г.[1] в класа на проф. Пламен Марков и Ивайло Христов.[2][4] През 2016 г. завършва театрална режисура в НАТФИЗ.

Съосновател е на театър „Реплика“. Играе на сцените на Народния театър, Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, Модерен театър, Театрална работилница „Сфумато“, Червената къща, Младежки театър „Николай Бинев“ и театър „Азарян“.[4][5]

ПостановкиРедактиране

Ованес Торосян се занимава с документален, импровизационен театър и режисура:[6][7]

  • „Пухеният“
  • "Заполярная правда (истина...Отвъд полярния кръг)' по Юрий КЛавдиев ,в театър "Реплика"
  • "Да играеш жертвата", по Братя Преснякови ,в Модерен театър.
  • "Животът се получи", по Павел Пряжко, в Театър "Реплика"
  • "Разкази от лудницата", по Ан-Мари де Мамбро, в Театрална работилница "Сфумато"
  • "Януари", по Йордан Радичков, в театър "Н.А.Т.Ф.И.З"
  • "Разкази от лудницата (панаир на младите 2016)", по Ан-Мари де Мамбро, в Младежки театър "Николай Бинев"
  • "Безсъщност", по Борис Зафиров, в Център за култура и дебат "Червената къща"
  • "Дани и дълбокото синьо море: танц на апашите", по Ованес Торосян, в театър "Възраждане"
  • "Февуари", по Ованес Торосян,в Театрална работилница "Сфумато"
  • "Вишнева градина", по Антон Павлович Чехов,в Младежки театър "Николай Бинев"
  • "Март", по Пьотор Гладилин,в театър "Възражд"ане"
  • "SHHARLOTA", по Пьотор Гладилин,в театър "Non grata
  • "Елхата у Иванови" по Александър Вадденски, в Театър "Реплика"
  • "Предградие" по Ерик Богосян, в Продуценска къща "Креди Арте"
  • "Драконът" по Евгений Шварц, в театър "София"
  • "Заговорът на Калигула" по Стефан Цанев, в Продуценска къща "Креди Арте"
  • "Game over" по Ованес Торосян, в Драматичен театър "Стоян Бъчваров"
  • „Истории от Старата България“
  • „Белградска трилогия“
  • „Анархия в Бавария“
  • „Идиот 2012“
  • „Балканска“
  • „Хамлет“
  • „Колега“
  • „Обърни се с гняв назад“
  • „Лейтенантът от Инишмор“
  • „Мечтата на Наташа“
  • „Записки на един луд“
  • „Импровизирай това!“
  • „Състояние на нацията“
  • „Да бъде или не?“
  • „Животът се получи“
  • „Ние.бг“
  • „Чайка“

ФилмографияРедактиране

Заглавие на таблицата
филм роля година
Военен кореспондент момчето от влака 2008
Всичко за теб 2008
Източни пиеси Георги 2009
Тилт Гого 2011
Аве Камен 2011
Джулай Кирчо 2012
Отчуждение 2013
Съдилището Васко 2014
Аз съм ти Боян 2014
Жената от фара 2014
Прелюбодеяние Виктор 2014
Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син Деян – Миро 2015
Септември в Шираз 2015
Как да надебелеем здравословно Константин 2015
Каръци Коко 2015
1968 2015
Сняг Марти 2015
Лъжесвидетел 2015
Спомен за страха Режисьорът 2016
Радиограмофон Карим 2017

ДраматургияРедактиране

  • „Малкия Пучи“ – монодрама
  • „Тъпа пиеса“ – абсурд в три действия
  • „Колега“ (в съавторство с Петко Венелинов)
  • One – късометражен игрален сценарий
  • Turbo – късометражен игрален сценарий[5]
  • Harlem shake

НаградиРедактиране

  • През 2010 г. е номиниран за Икар в категория „дебют“ в ролята на Михаил в „Пухеният“.[2][3]
  • Златна роза“ (2010) за поддържаща мъжка роля за филмите „Източни пиеси“ и „Тилт“[2]
  • Награда на Съюза на българските филмови дейци (2010) за поддържаща мъжка роля за филма „Тилт“
  • Награда на Съюза на българските филмови дейци (2011) за главна мъжка роля за филма „Аве“
  • Tashkend IFF (2012) – Golden Guepard за най-добър актьор за филма „Аве“[5]

ИзточнициРедактиране

  1. а б Стефанова, Мая. Ованес Торосян, актьор: Нямам ваучер, отивам в Кан. // dnevnik.bg, 08.03.2012. Посетен на 13 януари 2016.
  2. а б в г Ованес Торосян. // kinotab.com. Посетен на 14 януари 2016. Архив на оригинала от 2016-12-24 в Wayback Machine.
  3. а б Дончев, Мартин. Ованес Торосян. // sofialive.bg, 08.03.2012. Посетен на 13 януари 2016.
  4. а б Тодорова, Деница. Актьорът Ованес Торосян. // в. „Труд“, 21.11.2015. Посетен на 13 януари 2016.
  5. а б в Младежки фестивал Театър в аванс IV: Работно ателие с Ованес Торосян. // hotnews.bg, 28.10.2015. Посетен на 13 януари 2016.
  6. Благова, Ана. Дами и господа – Ованес Торосян. // dnevnik.bg, 20.11.2015. Посетен на 13 януари 2016.
  7. Ованес Торосян. // theatre.art.bg. Посетен на 13 януари 2016.