Огюст Вилие дьо л'Ил-Адам

(пренасочване от Огюст Виле де Лил-Адан)

Огюст Виле де Лил-Адан (на френски: Auguste Villiers de l'Isle-Adam; 1838 – 1889) е френски писател.

Огюст Виле де Лил-Адан
Auguste Villiers de l'Isle-Adam
френски писател
Auguste de Villers de L'Isle-Adam.jpg
Роден
Починал
Погребан Пер Лашез, Париж, Франция

Националност Флаг на Франция Франция
Религия Католическа църква
Професия писател
Литература
Жанрове стихотворение, разказ, пиеса, роман
Направление романтизъм, символизъм, декадентство,

Уебсайт
Огюст Виле де Лил-Адан в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

 
Портрет на Виле де Лил-Адан от Феликс Валотон
от Le Livre des masques
на Реми дьо Гурмон (1898).

Роден е на 7 ноември 1838 г. в Бретан.

През 1862 г. успява да стане за присмех, когато под предлог на неговото благородническо потекло проявява претенции към свободната гръцка царска титла.

През 1882 г. прави опит да бъде избран в общинския съвет с предизборни обещания за събаряне на голямата опера и на Пантеона.

Едва след 1883 г. започва да живее от писателска дейност, след скромния успех на неговите разкази на ужасите.

С фантастичните си романи и новели се смята за основател на френския символизъм. Романът му „L'Ève future“ е една от първите фантастични творби и едновременно сатира за науката.

Умира на 19 август 1889 г. в Париж.

БиблиографияРедактиране

 
Гробът на Виле де Лил-Адан в Пер Лашез.
  • Premières Poésies (поезия, 1859)
  • Isis (роман, незавършен, 1862)
  • Elën (драма в три действия, 1865)
  • Morgane (драма в пет действия, 1866)
  • La Révolte (едноактна драма, 1870)
  • Le Nouveau Monde (драма, 1880)
  • Contes Cruels (разкази, 1883)
  • L'Ève future (роман, 1886)
  • L'Amour supreme (разкази, 1886)
  • Tribulat Bonhomet (художествена проза, вкл. „Claire Lenoir“, 1887)
  • L'Evasion (едноактна драма, 1887)
  • Histoires insolites (разкази, 1888;)
  • Nouveaux Contes cruels (разкази, 1888)
  • Chez les passants (разкази, журналистически текстове, 1890)
  • Axël (посмъртна публикация 1890)
На български
  • Жестоки разкази. Превод от френски Красимир Петров, Марио Йончев. Велико Търново: Пик, 1992, 158 с.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране