Отваря главното меню
Фелисиен Ропс, Pornokratès, 1878
Декаденстко момиче от Рамон Касас, 1899

Декадентство (Декаданс) (на латински: decadentia – „упадък“) е художествено и литературно движение от края на ХIХ век, съсредоточено в Западна Европа, която следвала естетика, лишена от материалния излишък и човешката изкуственост. Философията на художника Фелисиен Ропс и романът на Жорис-Карл Юисманс "Срещу природата" от 1884 са главните примери на декадентското движение. Първоначално то процъфтява във Франция и след това се разпространява в цяла Европа и в Съединените щати[1]. Движението се характеризира със самоотвращение от буржоазното материалистично мислене, болността на човечеството в света, общия недоказан скептицизъм, насладата от извратеността в богатите среди, грубия и неестествен хумор, вярата в превъзходството на човека над логиката и естествения свят[2].[3]

Съдържание

ОписаниеРедактиране

Концепцията за Декадентството датира от XVIII век от писанията на Монтескьо, философа на Просвещението, който споделя, че упадъкът (декаденцията) на Римската империя до голяма степен се дължи на нейния морален разпад и загуба на културни стандарти[4]. Когато латинският учен Дезире Нисар се обръща към френската литература, той сравнява Виктор Юго и романтизма като цяло с този римски упадък, където мъжете жертват занаята и културните си ценности в името на удоволствието. Тенденциите, които той идентифицира като интерес към описание, липса на придържане към традиционните литературни и художествени правила и любовта към екстравагантния художествен и литературен език, са семената на Декадентското движение[5].

Чувстват се символистично-декадентски влияния в стихотворението „Демон“ на Пейо К. Яворов. Сред известните творци на декадентското движение са Ги дьо Мопасан, Шарл Бодлер, Едвард Мунк, Артюр Рембо, Оскар Уайлд и др.

Писатели и художници декадентиРедактиране

ПисателиРедактиране

Франция
Австрия
Русия
 
Леон Бакст, „Портрет на Зинаида Гипиус“, 1906
Великобритания
 
Обри Биърдсли, The Peacock Skirt, илюстрация към „Саломе“ на Оскар Уайлд, 1892
Италия
САЩ
Белгия
Други страни

ХудожнициРедактиране

Франция
Австрия
Белгия
Други страни

ИзточнициРедактиране

  1. Dictionary of Critical Theory – Oxford Reference, pp.113-114
  2. Kearns, James (1989). Symbolist Landscapes: The Place of Painting in the Poetry and Criticism of Mallarmé and His Circle. MHRA. p. 15. ISBN 094762323X.
  3. Huysmans, Joris-Karl (1922). Against the Grain. Lieber & Lewis – via Project Gutenberg.
  4. Montesqieu, Charles-Louis de Secondat (1965). Considerations on the Causes of the Greatness of the Romans and their Decline. Translated by David Lowenthal. The Free Press, New York. Collier-Macmillan, London. – via Constitution Society.
  5. Desmarais, Jane (2013). Edited by Jane Ford, Kim Edwards Keates, Patricia Pulham. „Perfume Clouds: Olfaction, Memory, and Desire in Arthur Symon's London Nights (1895)“. Economies of Desire at the Victorian Fin de Siècle: Libidinal Lives: 62 – 82

ЛитератураРедактиране

  • Gaunt, William. The Aesthetic Adventure. New York: Harcourt, 1945.
  • Halen, Widar. Christopher Dresser, a Pioneer of Modern Design. Phaidon: 1990. ISBN 0-7148-2952-8.
  • Lambourne, Lionel. The Aesthetic Movement. Phaidon Press: 1996. ISBN 0-7148-3000-3.
  • O'Brien, Kevin. Oscar Wilde in Canada, an apostle for the arts. Personal Library, Publishers: 1982.
  • Snodin, Michael and John Styles. Design & The Decorative Arts, Britain 1500–1900. V&A Publications: 2001. ISBN 1-85177-338-X.
  • Christopher Morley. "'Reform and Eastern Art' in Decorative Arts Society Journal" 2010
  • Victoria and Albert Museum "A Higher Ambition: Owen Jones (1809–74). www.vam.ac.uk/collection/paintings/features/owen-jones/index/

Външни препраткиРедактиране