Феликс Валотон
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, транслитериране на имената и изчистване на 'льокавица. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Феликс Валотон (на френски: Félix Edouard Vallotton) е швейцарски и по-късно френски художник, график, дърворезбар и писател.
Феликс Валотон Félix Vallotton | |
Роден |
28 декември 1865 г.
|
---|---|
Починал | 29 декември 1925 г.
|
Погребан | Монпарнаско гробище, Париж, Франция |
Кариера в изкуството | |
Жанр | портрет,[1] пейзажна живопис,[1] Битова живопис,[1] акт,[1] Автопортрет,[1] натюрморт[1] |
Направление | Набизъм,[1] Импресионизъм, символизъм, постимпресионизъм, Ар нуво |
Семейство | |
Подпис | |
Феликс Валотон в Общомедия |
Биография и творчество
редактиранеРоден на 28 декември 1865 г. в Лозана, Швейцария. Умира на 29 декември 1925 г. в Ньой сюр Сен, Париж.
Феликс Валотон произхожда от протестанско семейство, което е регистрирано от 15 век в Vallorbe. На 17 години той заминава за Париж, където започва да се учи в Академия „Жулиан“ при Густав Буланже и Жул Жозеф Лефевр. От 1885 г. започва да показва свои картини на изложби. През 1890 г. става известен основно със своите ксилографски произведения, които правят впечатление със своите черно-бели контрасти и са публикувани в някои списания като La Revue blanche, Pan и Die Insel. През 1892 г. става член на групата на набистите. При създаването на картините си, той остава основно последовател на Гюстав Курбе и Едуар Мане. През 1899 г. се жени за Габриеле Бернхайм (1863–1932), разведена Rodrigues-Henriques и дъщеря на парижки търговец на художествени произведения и собственик на галерия. През 1900 г. става френски поданник.[2] На 60 години умира след операция от рак.
Галерия
редактиранеКартини (избани)
редактиране-
Автопортрет (1885)
-
Болестта (1892)
-
Баня (1892)
-
Trois femmes et une petite fille jouant dans l’eau (1907)
-
Залез (1910)
-
Бялото и черното (1913), по картината на Едуард Мане Олимпия
-
Морски бряг при Онфльор (1915)
-
Сенегалски войници в лагера Майли (1917)
-
Paysage composé sous-bois (1918)
-
на френски: Femme nue devant une salamandre (Гола жена пред печка "Саламандер"1900)
Интересни факти
редактиранеПисателят Мартин Зутер използва в своя роман „Последният Вейнфелд“ на немски: Der letzte Weynfeldt картината „Femme nue devant une salamandre“ (Гола жена пред печка Саламандер), както и идеята за подготвен специално фалшификат.
Ксилографии
редактиране-
La Nuit (1897)
-
La Raison probante (1898)
-
En famille (1899)