Феликс Валотон (на френски: Félix Edouard Vallotton) е швейцарски и по-късно френски художник, график, дърворезбар и писател.

Феликс Валотон
Félix Vallotton
Роден
Починал
ПогребанМонпарнаско гробище, Париж, Франция
Кариера в изкуството
Жанрпортрет,[1] пейзажна живопис,[1] Битова живопис,[1] акт,[1] Автопортрет,[1] натюрморт[1]
НаправлениеНабизъм,[1] Импресионизъм, символизъм, постимпресионизъм, Ар нуво
Семейство
Подпис
Феликс Валотон в Общомедия
Автопортрет на Феликс Валотон, (1905)

Биография и творчество

редактиране

Роден на 28 декември 1865 г. в Лозана, Швейцария. Умира на 29 декември 1925 г. в Ньой сюр Сен, Париж.

Феликс Валотон произхожда от протестанско семейство, което е регистрирано от 15 век в Vallorbe. На 17 години той заминава за Париж, където започва да се учи в Академия „Жулиан“ при Густав Буланже и Жул Жозеф Лефевр. От 1885 г. започва да показва свои картини на изложби. През 1890 г. става известен основно със своите ксилографски произведения, които правят впечатление със своите черно-бели контрасти и са публикувани в някои списания като La Revue blanche, Pan и Die Insel. През 1892 г. става член на групата на набистите. При създаването на картините си, той остава основно последовател на Гюстав Курбе и Едуар Мане. През 1899 г. се жени за Габриеле Бернхайм (1863–1932), разведена Rodrigues-Henriques и дъщеря на парижки търговец на художествени произведения и собственик на галерия. През 1900 г. става френски поданник.[2] На 60 години умира след операция от рак.

Картини (избани)

редактиране

Интересни факти

редактиране

Писателят Мартин Зутер използва в своя роман „Последният Вейнфелд“ на немски: Der letzte Weynfeldt картината „Femme nue devant une salamandre“ (Гола жена пред печка Саламандер), както и идеята за подготвен специално фалшификат.

Ксилографии

редактиране