Одило (на немски: Odilo, Oatilo, Uatilo; * 700; † 18 януари 748) е от 736 г. до смъртта си херцог на херцогство Бавария.

Одило
херцог на Бавария
Роден
неизв.
Починал
Управление
Период736 – 748
ПредшественикХугберт
НаследникТасило III
Семейство
РодАгилолфинги
БащаГотфрид
Братя/сестриТеудебалд
Лантфрид
Хуохинг
СъпругаХилтруда
ДецаТасило III
Одило в Общомедия

ПроизходРедактиране

Произлиза от династията Агилолфинги. Син е на Готфрид (640 – 709), алемански херцог на Швабия. Майка му е дъщеря на баварския херцог Теодо II. Брат е на Лантфрид, Теудебалд и Хуохинг.

УправлениеРедактиране

През 736 г. Одило постъпва на трона след Хугберт (725 – 737). През 739 г. той създава баварските епископии Регенсбург, Фрайзинг, Пасау и Залцбург и определя техните граници.

През 742 г. се жени в Регенсбург за Хилтруда (* 715, † 754) от род Каролинги, дъщеря на Карл Мартел и първатата му съпруга Ротруда. Те имат син Тасило III (* 741, † 796). През 743 г. Одило има конфликт с нейните братя Карлман и Пипин III. Одило губи при битката при Лех, бяга и трябва да признае зависимостта на Бавария от франките, но запазва службата си като херцог. По-късно Карлман води още един наказателен поход против източните саксонци, които са участвали на страната на Одило. Баварското херцогство е намалено, съществува само южно от Дунав, северно от Дунав става франкско.

Одило създава много манастири и сборникът със закони Lex Baiuvariorum, съдържащ всички закони на баварското племе.

Умира на 18 януари 748 г. и е погребан в манастир Генгенбах в Баден-Вюртемберг. Грифон, полубрат на Хилтруда, я отвлича заедно с нейния син. Пипин го прогонва през 749 г. и поставя Тасило III за херцог под регентството на Хилтруда.

ИзточнициРедактиране

  • Benno Hubensteiner: Die Bayerische Geschichte. München 2009, ISBN 978-3-475-53756-1.
  • Wilhelm Störmer: Die Baiuwaren. Von der Völkerwanderung bis Tassilo III. 2. Auflage. Beck, München 2007, ISBN 978-3-406-47981-6.
  • Peter Landau: Die Lex Baiuvariorum. Entstehungszeit, Entstehungsort und Charakter von Bayerns ältester Rechts- und Geschichtsquelle. Verlag der Bayrischen Akademie der Wissenschaften, München 2004, ISBN 3-7696-1627-8.
  • Sigmund Ritter von Riezler: Oatilo. Allgemeine Deutsche Biographie, 24. Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 83 f.
  • Jörg Jarnut: Odilo. Neue Deutsche Biographie, 19. Duncker & Humblot, Berlin 1999, S. 419.
  • Wilhelm Blum: ODILO (Oatilo). Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon, 6, Herzberg 1993, ISBN 3-88309-044-1, Sp. 1110 – 1112.

Външни препраткиРедактиране