Ойген Майндъл

Ойген Майндъл (на немски: Eugen Meindl) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Ойген Майндъл
германски генерал
Звание	Генерал от парашутните войски
Години на служба	1912 1918; 1919 – 1945 г.
Служи на	Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия
Род войски	Райхсхер (до 1918) Райхсвер (до 1932) Луфтвафе (до 1945)
Военно формирование	артилерийски войски
Битки/войни	Първа световна война Втора световна война
Награди	Германски златен кръст
Дата и място на раждане	16 юли 1892 г. Донауешинген, Австрия
Дата и място на смърт	24 януари 1951 г. Мюнхен, Германия
Ойген Майндъл в Общомедия

Биография

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)

Ойген Майндъл е роден на 16 юли 1892 г. в Донауешинген, Австрия. През 1912 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от 67^-и артилерийски полк. Участва с него в Първата световна война, където служи до края ѝ с чин лейтенант в различни кавалерийски формации.

Междувоенен период

През 1921 г. заминава за Германия и остава там до края на живота си. Започва служба в Райхсвера и след аншлуса е назначен за командир на 112^-и планински артилерийски полк.

Втора световна война (1939 – 1945)

В началото на Втора световна война е заточен на германо-съветския фронт, където взема участие в Полската кампания от 1 септември. През август 1940 г. е преместен във въздушнодесантните войски и става командир на 1^-ви щурмови-парашутен полк. На 1 януари 1941 г. е издигнат в чин генерал-майор, на 26 февруари 1942 г. поема командването дивизия „Майндъл“, на 1 октомври на същата година поема ръководството на 1^-ви полеви корпус, на 1 февруари 1943 г. е издигнат в чин генерал-лейтенант, а между юли и октомври е инспектор по полевите войски на Луфтвафе. Към ноември поема командването на 2^-ри парашутен корпус, на 1 април 1944 г. е издигнат в чин генерал от парашутните войски, а до края на войната, през 1945 г. служи в Нидерландия.

Пленяване и смърт

Взет е в британски плен на 25 май 1945 г. и е освободен през септември 1947 г. Умира на 16 юли 1892 г. в Мюнхен, Германия.

Военна декорация

• Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II (18 юли 1915) и I степен (17 януари 1916)
• Германска „Значка за раняване“ (?) – черна (?)
• Ръкавна лента „Крит“
• Орден „Германски кръст“ (1942) – златен (27 юли 1942)
• Сребърни пластинки към ордена Железен кръст (1939) – II (22 октомври 1939) и I степен (10 юни 1940)
• Рицарски кръст с дъбови листа и мечове
  • Носител на Рицарски кръст (14 юни 1941)
  • Носител на Дъбови листа № 564 (31 август 1944)
  • Носител на Мечове № 155 (8 май 1945)

Използвана литература

Библиография

• ((de)) Scherzer, Veit и др. Die Ritterkreuzträger 1939-1945 Die Inhaber des Eisernen Kreuzes von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündete Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchivs. Ranis/Jena, 2007. ISBN 9783938845172.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Ойген Майндъл
• ((de)) Ген. О. Майндъл в немския сайт – Lexikon der Wehrmacht