Околоносни синуси

Околоносните синуси (на латински: sinus paranasales), наричани още пазухи, представляват запълнени с въздух пространства разположени около носната кухина в черепа. Те нямат някаква съществена физиологична роля. Наличието им се обяснява с това, че костите, в които се намират синусите, са изградени на принципа за постигане на максимална здравина при минимално количество костно вещество.

Странична проекция на околоносни синуси

Анатомично устройство

При човека се отличават четири групи околоносни синуси. В зависимост от тяхната локализация те биват: решетъчни, горночелюстни, челни и клиновидни.

Околоносни синуси: 1 – Челни, 2 – Решетъчни, 3 – Клиновидни, 4 – Горночелюстни

Решетъчни синуси

Решетъчните синуси (на латински: sinus ethmoidalis) представляват съвкупност от решетъчни клетки, разположени в лабиринта на решетъчната кост. Броят им варира от 5 до 16, като най-големият от тях се нарича bulla ethmoidalis. Предните 2 - 3 клетки и средните 3 - 4 клетки се отварят в средния носов ход (на латински: meatus nasi medius), а задните 4 - 5 клетки се отварят в горния носов ход (на латински: meatus nasi superior).

Горночелюстни синуси

Горночелюстните синуси (на латински: sinus maxillaris) са най-големите околоносни синуси, намиращи се в тялото на горната челюст. Представляват чифтна кухина с форма на тристенна пирамида, с основа насочена към носната кухина. Костният им отвор (на латински: hiatus maxillaries) е частично покрит от кости и лигавица. Връзката с носната кухина се осъществява чрез малко отвърстие – полулунен отвор (на латински: hiatus semilunaris), което се отваря в средния носов ход. Тези синуси са твърде разнообразни по форма и големина. Характерно за тях е, че зъбите на горната челюст се вдават в кухината и, като се изолират от лигавицата на пазухата чрез тънка костна пластинка с дебела около 1 – 2 mm.

Челни синуси

Челните синуси (на латински: sinus frontalis) представляват чифтна кухина, лежаща в преднодолните отдели на челната кост. Двата челни синуса са разделени един от друг чрез вертикална преграда – septum sinuum frontalis, която има доста често асиметрична форма. Поради това, големината и формата на тези синуси е също различна, но най-често формата им наподобява тази на тристенна пирамида с връх, насочен нагоре. Двете челни кухини са свързани с носната кухина посредством челно-носния канал (на латински: ductus nasofrontalis), който е с дължина около 12 - 16 mm. Последният се отваря в инфундибулум (на латински: infundibulum) на средния носов ход.

Клиновидни синуси

Клиновидните синуси (на латински: sinus sphenoidalis) представляват чифтна кухина, разположена в тялото на клиновидната кост. Тези два синуси се намират под турското седло, където е и хипофизната жлеза. Разделени са един от друг посредством преграда – septum sinuum sphenoidalium, която както при челните синуси е доста често асиметрична, поради което и големината на клиновидните синуси е различна. Всеки синус се свързва с носната кухина чрез отвора си (aperturа sinus sphenoidalis), който излиза над горната носна раковина (на латински: concha nasalis superior) в клиновидно-решетъчното вдлъбване – recessus spheno-ethmoidalis.

Хистологичен строеж

Всички околоносни синуси са постлани с лигавица, която е продължение на лигавицата на носната кухина. Епителът е многореден цилиндричен, ресничест. В лигавицата има слузни жлези.

Кръвоснабдяване и инервация

Кръвоснабдяването и инервацията на лигавицата на околоносните синуси се осъществяват от съдовете и нервите на носната кухина.

Физиологични особености

При дишането част от намиращия се в околоносните кухини затоплен, овлажнен и обезпаразитен въздух се смесва с влизащия през носа въздух. По този начин околоносните кухини играят ролята на резонаторна тръба, която придава тембър на гласа.

Заболявания на синусите

Възпалителните процеси на зъбите могат да се предават на лигавицата на горночелюстните синуси и да доведат до възпаление – синуит.

Вижте също

• Синуит