Окото
Тази статия е за езерото в Рила. За зрителния орган вижте Око.
Окото е ледниково циркусно езеро в Рила, второто от Седемте рилски езера. Известно е още и с името Сърцето, а в миналото е носило името Чанак гьол.[1] Разположено е на 2440 метра надморска височина.
| Окото | |
| — ледниково — | |
 Езеро Окото в средата на август, поглед от билото към Отовишки рид | |
  Местоположение в България Рила | |
| Местоположение | Област Кюстендил Община Сапарева баня |
|---|---|
| Площ | 6,8 хектара |
| Дълбочина | 37.7 m |
| Надм. височина | 2440 m |
| Езерна група | Седемте рилски езера |
Езерото е с дълбочина 37,7 метра – то е най-дълбокото от ледниковите езера на територията на Балканския полуостров. Дължината му е 390 m, а широчината 240 m. Заема водна площ от 68 декара, а водният му обем е 860 000 m3.[2]
Окото се оттича от североизточния си край към по-нискостоящото езеро Близнака. От южната страна на езерото е надвиснала преспа, езикът на която много рядко се разтопява и остава извън водните му очертания.
Поточетата, които се оттичат от Седемте рилски езера, дават началото на река Джерман.
Маршрути редактиране
Изходни пунктове за Окото са старата хижа Седемте езера или новата хижа Рилски езера. От старата хижа пътеката върви покрай Рибното езеро, Трилистника, Близнака и Бъбрека. От новата хижа до Окото се отива или с изкачване до билото на Сухия рид и след това почти хоризонтално към Бъбрека, или до старата хижа и пак до Бъбрека. Окото е предпоследното езеро по един от най-популярните алпийски маршрути в нашите планини – обиколката на Седемте рилски езера. Подходът към езерото започва при стръмния склон до южната част на езерото Бъбрека и следва отточния поток на Окото. Оттам маркираната с червено пътека следва североизточната брегова линия и продължава стръмно нагоре през поредица от серпентини до най-високото езеро от групата – Сълзата.
При оттока на Окото има немаркирана пътека към разположения на югозапад Отовишки връх и хижа Иван Вазов.
Изходните точки за достъп до Окото са:
- от х. Рилски езера – 1:45 часа.
- от х. Седемте езера – 1:00 час.
- от х. Иван Вазов – 1:30 часа.
Изследвания редактиране
На 25.10.2005 г. двама български водолази – Румен Железаров от Водолазен център Марина Китен и операторът Владимир Веков за първи път в историята на водолазното дело в България извършват уникално спускане в езерото, като достигат най-дълбоката му точка – 37,7 m и установяват, че дълбочината му през годините се увеличава. Двамата водолази даряват на катедра „Обща и приложна хидробиология“ към СУ „Св. Климент Охридски“ дънни седиментни отлагания и водни проби, които след анализ на учените с ръководител проф. д.б.н. Яна Топалова показват изключителна чистота на водата. По време на водолазното спускане Владимир Веков заснема подводен документален филм, който дарява безвъзмездно на Национален парк Рила.