Кюстендил (област)

административна област в България
(пренасочване от Област Кюстендил)

Област Кюстендил (също и Кюстендилска област) е една от 28-те области на България. Тя заема площ 3084,3 km² и има население 111 736 души по данни от Преброяване 2021.[2] Пощенските кодове на населените места в област Кюстендил са от 2500 (за град Кюстендил) до 2699. МПС-кодът ѝ е КН.

Област Кюстендил
Области в България
Област Кюстендил на картата на БългарияОбласт Кюстендил на картата на България
Страна България
Район за планиранеЮгозападен район за планиране
Областен центърКюстендил
Площ3084.3 km²
Население108 703 души (31 декември 2022 г.)
Общини9
БВП (2021)1 327 000 000 лв.[1]
МПС кодKH
Официален сайтkn.egov.bg
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Кюстендил в Общомедия

География редактиране

Областта е разположена в Югозападна България като площта ѝ е 2,7% от територията на страната. Граничи с областите Софийска, Перник и Благоевград, а на запад – със Северна Македония и Сърбия. Административен, стопански и културен център на областта е град Кюстендил. Област Кюстендил обхваща 9 общини – Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Сапарева баня, Рила, Кочериново, Бобошево, Невестино и Трекляно с общ брой на населените места 182.

Релеф и полезни изкопаеми редактиране

Релефът на областта е разнообразна – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната ѝ част заемат т. нар. Кюстендилско Краище и имат силно разчленен релеф, включващ части от граничната Милевска планина, Чудинска планина, Земенска планина и на изток Конявската планина. На юг Кюстендилското Краище достига долината на река Драговищица, планината Лисец и долината на река Бистрица. Южната част на областта обхваща дялове на Осоговската планина, планината Влахина и Северозападна Рила със затворените между тях и Краището по-ниски земи – котловината Каменица, Кюстендилската котловина и Дупнишката котловина. Геоложки територията на Област Кюстендил принадлежи към Краищицидите и Родопската област (източно от река Струма).

Най-стари са допалеозойските кристални шисти. Разкриват се палеозойски гнайси, гранити, триаски варовици, доломити и пясъчници, чакъли, пясъци и глини с въглищни прослойки, гранити, диорити, риолити и др. Полиметални руди са открити и се добиват в Осогово, гланцови кафяви въглища в Бобовдолския въглищен басейн. Нефтошисти се разкриват при селата Страдалово и Църварица. В района на село Четирци, Яхиново и Драговищица има находища на глини, край село Пастра – на слюда, край село Делян – на доломити, а при село Дивля – на барит. Съществуват множество минерални извори, по-известни от които са в Кюстендил, Сапарева баня и селата Невестино и Четирци. В областта се намират и красивите Стобски пирамиди.

Климат и водни ресурси редактиране

Климатът е преходноконтинентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Главна отводнителна артерия е река Струма, в която се вливат реките Треклянска, Драговищица, Бистрица, Слокощица, Новоселска, Джерман и Рила. Подпочвените води са на сравнително високо ниво. Карстови води има главно в Кюстендилско Краище. Край село Полска Скакавица река Големи дол образува водопада Скакавица с височина 70 m. Язовирите „Дяково“, „Берсин“, „Дреновдол“ и „Багренци“ се използват главно за напояване. Почвената покривка е разнообразна – алувиални, канелени, хумусно-карбонатни, планиско-ливадни и чернозем-смолници. Най-голямо значение за овощарството имат алувиалните почви.

Горски фонд редактиране

Горите са широколистни, като преобладават и иглолистни. В резервата „Габра“ с площ 89,5 ha в Осогово са оцелели гори от черен бор. В Рила доминират видове, характерни за иглолистния горски пояс. Животинският свят е представен от горски и планински елементи.

Населени места редактиране

Населени места в област Кюстендил (градовете са с удебелен шрифт):

Общини
(9 на брой)
Населени места
(182 на брой – 7 града и 175 села)
Брой и вид
Градове Села Общо
Бобов дол Бабино, Бабинска река, Блато, Бобов дол, Голема Фуча, Голям Върбовник, Големо село, Горна Козница, Долистово, Коркина, Локвата, Мала Фуча, Мали Върбовник, Мало село, Мламолово, Новоселяне, Паничарево, Шатрово 1 17 18
Бобошево Бадино, Блажиево, Бобошево, Висока могила, Вуково, Доброво, Каменик, Скрино, Слатино, Сопово, Усойка, Циклово 1 11 12
Дупница Баланово, Бистрица, Блатино, Грамаде, Делян, Джерман, Дяково, Крайни дол, Крайници, Кременик, Палатово, Пиперево, Самораново, Дупница, Тополница, Червен брег, Яхиново 1 16 17
Кочериново Бараково, Боровец, Бураново, Драгодан, Кочериново, Крумово, Мурсалево, Пороминово, Стоб, Фролош, Цървище 1 10 11
Кюстендил Багренци, Берсин, Блатец, Бобешино, Богослов, Буново, Вратца, Гирчевци, Горановци, Горна Брестница, Горна Гращица, Горно Уйно, Грамаждано, Граница, Гурбановци, Гърбино, Гърляно, Гюешево, Дворище, Дождевица, Долна Гращица, Долно село, Долно Уйно, Драговищица, Жабокрът, Жеравино, Жиленци, Ивановци, Каменичка Скакавица, Катрище, Коняво, Копиловци, Коприва, Кутугерци, Кършалево, Кюстендил, Лелинци, Леска, Лисец, Лозно, Ломница, Мазарачево, Нови чифлик, Ново село, Николичевци, Пиперков чифлик, Полетинци, Полска Скакавица, Преколница, Радловци, Раненци, Режинци, Раждавица, Ръсово, Савойски, Сажденик, Скриняно, Слокощица, Соволяно, Стенско, Таваличево, Търновлаг, Търсино, Церовица, Црешново, Цървена ябълка, Цървендол, Цървеняно, Чудинци, Шипочано, Шишковци, Ябълково 1 71 72
Невестино Ваксево, Ветрен, Длъхчево-Сабляр, Долна Козница, Друмохар, Еремия, Згурово, Илия, Кадровица, Лиляч, Мърводол, Невестино, Неделкова гращица, Пастух, Пелатиково, Раково, Рашка гращица, Смоличано, Страдалово, Тишаново, Църварица, Чеканец, Четирци 0 23 23
Рила Падала, Пастра, Рила, Рилски манастир, Смочево 1 4 5
Сапарева баня Овчарци, Паничище, Ресилово, Сапарева баня, Сапарево 1 4 5
Трекляно Брест, Бъзовица, Габрешевци, Горни Коритен, Горно Кобиле, Добри дол, Долни Коритен, Долно Кобиле, Драгойчинци, Злогош, Киселица, Косово, Метохия, Побит камък, Средорек, Сушица, Трекляно, Уши, Чешлянци 0 19 19

Броят на жителите във всяко едно от населени места в общината е под 100 души, с изключение на административния център – с. Трекляно, където живеят 338 души. Данните са на ГРАО от преброяването през март 2015.

Население редактиране

Численост на населението редактиране

Численост на населението в населените места на днешните общини в област Кюстендил, според преброяванията през годините:[3][2]

Общини Площ
(в км2)
1934
(31.12.1934)
1946
(31.12.1946)
1956
(1.12.1956)
1965
(1.12.1965)
1975
(2.12.1975)
1985
(4.12.1985)
1992
(4.12.1992)
2001
(1.3.2001)
2011
(1.2.2011)
2021
(7.9.2021)
Общо 3072,007 190 996 203 381 197 286 200 974 198 876 191 463 181 347 162 534 136 686 111 736
Бобов дол 206,188 14971 16584 17772 18119 15942 14453 13655 11755 9067 6862
Бобошево 135,142 10697 11691 10199 8297 6556 5326 4620 3695 2870 2348
Дупница 329,059 34960 39989 44569 53141 58185 57310 55737 51471 44988 37795
Кочериново 182,306 13977 15159 14397 13033 10206 8617 7500 6607 5214 4260
Кюстендил 979,915 65575 66951 64880 71336 79756 81525 78328 70573 60681 49080
Невестино 439,686 21650 22877 18336 13904 9489 7266 5894 4466 2821 1824
Рила 360,960 5987 7144 7498 6650 5818 4918 4410 3844 2888 2442
Сапарева баня 180,921 11507 12769 12331 11876 9923 9841 9544 8981 7528 6691
Трекляно 257,830 11672 10217 7304 4618 3001 2207 1659 1142 629 434

Прираст на населението редактиране

Естествен прираст редактиране

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт (НСИ):

Численост
на
живородените
Численост
на
починалите
Естествен
прираст
Коефициент
на
раждаемост
(в ‰)
Коефициент
на
смъртност
(в ‰)
Коефициент на
естествен
прираст
(в ‰)
2000 1258 2834 -1576 7.4 16.7 -9.3
2001 1154 2679 -1525 7.1 16.6 -9.5
2002 1095 2748 -1653 6.8 17.2 -10.4
2003 1141 2663 -1522 7.2 16.9 -9.7
2004 1154 2525 -1371 7.4 16.2 -8.8
2005 1190 2655 -1465 7.7 17.3 -9.6
2006 1178 2630 -1452 7.8 17.3 -9.5
2007 1201 2644 -1443 8.0 17.6 -9.6
2008 1213 2500 -1287 8.2 16.9 -8.7
2009 1227 2551 -1324 8.4 17.4 -9.0
2010 1097 2508 -1411 7.6 17.4 -9.8
2011 1085 2551 -1466 8.0 18.8 -10.8
2012 1015 2561 -1546 7.6 19.1 -11.5
2013 916 2417 -1501 7.0 18.4 -11.4
2014 986 2459 -1473 7.6 19.0 -11.4
2015 926 2473 -1547 7.3 19.5 -12.2
2016 859 2485 -1626 6.9 19.9 -13.0
2017 877 2533 -1656 7.2 20.7 -13.5
2018 831 2436 -1605 6.9 20.3 -13.4
2019 873 2436 -1563 7.4 20.6 -13.2
2020 793 2807 -2014 6.8 24.0 -17.2
2021 761 3295 -2534 6.6 28.6 -22.0
2022 813 2671 -1858 7.4 24.4 -17.0

Етнически състав редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[4][5]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 162 534 136 686 100.00 100.00
Българи 152 644 121 351 93.91 88.78
Турци 146 105 0.08 0.07
Цигани 8294 8305 5.10 6.07
Други Руснаци 160 354 0.098 0.25
Арменци 11 0.006
Власи 5 0.003
Македонци 21 0.012
Гърци 36 0.022
Украинци 34 0.020
Евреи 29 0.017
Румънци 4 0.002
Други 116 0.071
Не се самоопределят 508 500 0.31 0.36
Не отговорили 526 6071 0.32 4.44

Езици редактиране

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[6]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 162 534 100.00
Български 153 242 94.28
Турски 117 0.07
Цигански 7929 4.87
Други 403 0.24
Не се самоопределят 317 0.19
Непоказано 526 0.32

Вероизповедания редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[7][8]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 162 534 136 686 100.00 100.00
Православие 154 637 101 506 95.14 74.26
Католицизъм 76 287 0.04 0.20
Протестантство 928 2713 0.57 1.98
Ислям 231 102 0.14 0.07
Друго 487 204 0.29 0.14
Нямат 3826 2.79
Не се самоопределят 5649 7306 3.47 5.34
Непоказано 526 20 742 0.32 15.17

Източници редактиране

Външни препратки редактиране