Олга Николаевна (1895 – 1918)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Олга Николаевна.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Олга Николаевна Романова.

Олга Николаевна Романова (на руски: Ольга Николаевна Романова) е велика руска княгиня, дъщеря на Николай II Романов – императора на Русия, и императрица Александра Фьодоровна (тяхно първо дете).

Олга Николаевна
Великая Княжна Ольга Николаевна
велика руска княгиня
Родена
Починала
17 юли 1918 г. (22 г.)
ПогребанаСанкт Петербург, Русия
РелигияРуска православна църква
Герб
Семейство
РодХолщайн-Готорп-Романов
БащаНиколай II
МайкаАлександра Фьодоровна
Братя/сестриТатяна Николаевна
Мария Николаевна
Анастасия Николаевна
Алексей Николаевич
Съпругняма
Олга Николаевна в Общомедия

Биография редактиране

Родена е на 15 ноември 1895 в Царско Село, Русия.[1] Раждането било трудно и макар императрицата да е била подготвяна за Зимния дворец, раждането се осъществява в Царско Село. Според лелята на Олга, великата княгиня Ксения Александровнадетето е издърпано буквално с клещи“. Въпреки това Олга се ражда като здраво дете, тежащо 10 фунта (4,54 кг.) и с ръст 55 см. Кръстена е от придворния протопрезвитер и изповедник Янишев в църквата на двореца Царско село на 14 ноември – на рождения ден на императрица Мария Феодоровна и на първата годишнина от брака на родителите си.

При причастие на новороденото императрица Мария Фьодоровна ѝ връчва отличителните знаци на ордена „Света Екатерина".[2] Твърди се, че при избора на имена за двете си първи дъщери (Олга и Татяна) цар Николай е повлиян от „Евгений Онегин“.[3]

На 11 (24) юли 1909 г. Нейно императорско величество Велика херцогиня Олга Николаевна е назначена от баща си за началник (почетен командир) на 3-ти Елизабетградски хусарски полк на руската императорска армия.

Олга и по-малката ѝ сестра Татяна представляват т.нар. „голяма двойка“ (сестри), в противовес на Мария и Анастасия, които са „малката двойка“. Олга и Татяна живеят в една стая, спят на едни и същи легла, носят едни и същи дрехи и са много приятелски настроени, въпреки значителната разлика в темперамента (Татяна е по-вглъбена, а Олга има по-жив темперамент).

Още от детството си Олга израства мила и отзивчива девойка. Тя дълбоко преживявала нещастията на други хора и винаги се опитвала да помогне. На Олга често се приписва прекомерна раздразнителност. Тя е единствената от четирите сестри, която открито възразява срещу баща си и майка си и неохотно се подчинява на родителската си воля, ако обстоятелствата го налагат. Цар Николай често се съветва с нея.

През януари 1915 г. семейството живее в Кремълския дворец в Москва. Кадетите, които пазят коридорите през нощта, стават свидетели как царят получава важни новини от фронта и моли да събудят най-голямата му дъщеря. Той ѝ чете телеграми и се среща с нея, разхождайки се по коридора с „малък близък приятел".[4] По времето, когато императорът все още няма наследник, той се питал дали „ако нямат син, тронът може да бъде предаден на най-голямата дъщеря.[5]

На годежа на Олга са възлагани големи надежди. Тя е спрягана за годеница на великия княз Дмитрий Павлович, на принц Карол Румънски, на принца на Уелс, Едуард, на българския принц Борис и на сръбския принц Александър Караджорджевич. Олга обаче настоява да се омъжи за руснак и остава в родината си.

По време на Първата световна война, също като сестра си Татяна, е милосърдна сестра и се грижи за ранени войници във военна болница. След избухването на руската революция и абдикацията на баща ѝ, Николай II, Олга първоначално е поставена под домашен арест в Царское село заедно с останалите членове на семейството си. По късно е преместена в Тоболск, а оттам – в Екатеринбург, Сибир. На 17 юли 1918 г. Олга и семейството ѝ са разстреляни от болшевиките в мазето на къщата на Ипатиев в Екатеринбург, след което са заровени на неизвестно място, за да не бъдат открити. През 1991 г. останките ѝ са открити заровени в горите край Екатеринбург, заедно с телата на останали членове на семейството. Тялото на Олга е идентифицирано чрез ДНК тест. Останките на Николай II, съпругата му и децата им са препогребани в Петропавловската катедрала в Петербург на 17 юли 1998 г.

През 2000 г. Руската православна църква канонизира Олга и семейството ѝ за мъченици.

Източници редактиране

  1. Правительственный вестник», 4 (16) ноября 1895, № 242, стр. 1.
  2. Правительственный вестник», 16 (28) ноября 1895, № 251, стр. 2.
  3. Пчелов, 2009.
  4. Ден Ю. А. Подлинная царица. – М: Вече, 2009. – 304 с. – ISBN 978-5-9533-3663-5. Граф С.Ю.
  5. Витте С. Ю. Собрание сочинений