Оливър Сакс
Оливър Уолф Сакс (на английски: Oliver Wolf Sacks) е английски невролог.
| Оливър Сакс Oliver Wolf Sacks | |
| английски невролог и писател | |
 | |
| Роден |
Уилисдън, Голям Лондон, Великобритания |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | атеизъм |
| Националност |  Великобритания |
| Медицина | |
| Област | неврология |
| Работил в | Нюйоркски университет Колумбийски университет Университет на Уоруик |
| Семейство | |
| Съпруга | няма |
| Подпис |  |
| Уебсайт | www.oliversacks.com |
| Оливър Сакс в Общомедия | |
Прави по-голямата част от кариерата си в Съединените щати. Става международно известен със своите книги с истории, основани на опита му с неговите пациенти.
Сред най-известните му сборници е „Мъжът, който взе жена си за шапка“ (1985). По „Пробуждания“ (1973) – неговото документално произведение за работата с хора с летаргичния енцефалит, режисьорката Пени Маршал прави едноименния филм с Робърт де Ниро и Робин Уилямс (1990).
Признание и награди
редактиранеЧлен е на Американската академия за изкуства и науки (1996), на Нюйоркската академия на науките (1999) и на Кралската лекарска колегия в Лондон.
Сакс е избран за почетен доктор на Джорджтаунския университет (1990),[1] Колежа на Статън Айлънд (1991),[2] Университета Тафтс (1991),[3] Нюйоркския медицински колеж (1991),[2] Колежа по медицина на Университета Дрексъл в Пенсилвания (1992),[2] Колежа Бард (1992),[4] Университета на Кралицата в Кингстън (2001),[5] Галодетския университет във Вашингтон (2005),[6] Оксфордския университет (2005),[7] Понтифическия католически университет на Перу (2006)[8] и Лабораторията Колд спринг харбър в Ню Йорк (2008).
Оксфордският университет го отличава с титлата „почетен доктор по гражданско право“ през юни 2005 г.
През 2008 г. Сакс бива избран за командор на Ордена на Британската империя (CBE) за приносите му към медицината.[9][10]
Носител е на наградата „Люис Томас“ на Рокфеллеровия университет (2001).
Астероидът 84928 Oliversacks, открит през 2003 г., носи неговото име.[11]
Личен живот
редактиранеПо-голямата част от живота си Сакс прекарва в целибат и никога не се жени.[12] За първи път признава своята хомосексуална ориентация в автобиографията си от 2015 г. „On the Move: A Life“[13]. През 2008 г. той се запознава с работещия във вестник „The New York Times“ Билли Хейс и с времето общуването им прераства в интимни отношения. Хейс сам описва отношенията им в книгата си „Insomniac City: New York, Oliver, and Me“[14].
Библиография
редактиране- Migraine. New York City: Doubleday, 1970 (Revised & expanded 1992, Reprinted 1999), 338 p. ISBN 978-0-375-70406-2
- Awakenings. New York City: Doubleday, 1972 (Revised & expanded 1990, Reprinted 1999), 464 p. ISBN 978-0-375-70405-5
- A Leg to Stand On. New York City: Simon & Schuster, 1984 (Reprinted 1998), 224 p. ISBN 0-684-85395-7 ISBN 978-0-684-85395-6
- The Man Who Mistook His Wife for a Hat: And Other Clinical Tales. New York City: Simon & Schuster, 1985 (Reprinted 1998), 256 p. ISBN 978-0-684-85394-9
- Seeing Voices. New York City: Doubleday, 1989 (Reprinted 2000), 240 p. ISBN 978-0-375-70407-9
- An Anthropologist on Mars: Seven Paradoxical Tales. New York City: Doubleday, 1995, 352 p. ISBN 978-0-679-75697-2
- The Island of the Colorblind. New York City: Doubleday, 1997, 336 p. ISBN 978-0-375-70073-6
- Uncle Tungsten: Memories of a Chemical Boyhood. New York City: Doubleday, 2001, 352 p. ISBN 978-0-375-70404-8
- Oaxaca Journal. New York City: Doubleday, 2002 (Reprinted 2012), 176 p. ISBN 978-0-307-94744-4
- Musicophilia: Tales of Music and the Brain. New York City: Doubleday, 2007 (Revised & expanded 2008), 448 p. ISBN 978-1-4000-3353-9
- The Mind's Eye. New York City: Doubleday, 2011, 288 p. ISBN 978-0-307-47302-8
Окото на съзнанието, София: Изток-Запад, 2013, ISBN 978-619-152-160-9 - Hallucinations. New York City: Doubleday, 2013, 352 p. ISBN 978-0-307-94743-7
- On the Move: A Life. New York City: Doubleday, 2015, 416 p. ISBN 978-0-385-35254-3
- Gratitude. New York City: Doubleday, 2015, 64 p. ISBN 978-0-451-49293-7
- The River of Consciousness. New York City: Doubleday, 2017, 256 p. ISBN 978-0-385-35256-7
Източници
редактиране- ↑ Curriculum Vitae // oliversacks.com. Архивиран от оригинала на 2013-12-29. Посетен на 2020-11-01.
- ↑ а б в Oliver Sacks, MD, FRCP // Official site. Архивиран от оригинала на 2008-07-13. Посетен на 9 August 2008.
- ↑ Tufts University Factbook 2006–2007 (abridged) (PDF (4.7 MB)) // Tufts University. с. 127. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 15 August 2008.
- ↑ Bard College Catalogue 2014–2015 – Honorary Degrees // Bard College. Посетен на 30 August 2015.
- ↑ Neurologist, peace activist among honorary graduands // Gazette, vol. XXXII, no. 9. Queen's University, 7 May 2001. с. 1, 2. Архивиран от оригинала на 2007-04-15. Посетен на 15 August 2008.
- ↑ Famed physician delivers Commencement address // Gallaudet University, 1 May 2005. Архивиран от оригинала на 2009-02-08. Посетен на 15 August 2008.
- ↑ 2005 honorary degrees announced // University of Oxford, 14 February 2005. Архивиран от оригинала на 2007-05-15. Посетен на 15 August 2008.
- ↑ Doctores honoris causa // Pontificia Universidad Católica del Perú. Посетен на 15 August 2008.
- ↑ London Gazette, issue 58729, 14 June 2008, p. 25.
- ↑ Resume // oliversacks.com. Архивиран от оригинала на 2016-07-02. Посетен на 2020-11-01.
- ↑ Bloom, Julie. Dr. Sacks's Asteroid // The New York Times. 12 September 2008. Посетен на 14 August 2008.
- ↑ Burkeman, Oliver. Sacks appeal // The Guardian. 10 May 2002. Посетен на 18 August 2008.
- ↑ Sacks, O. On the Move: A Life. Knopf (2015). ISBN 0385352549
- ↑ Miller, Laura. The beautiful mind of Oliver Sacks: How his knack for storytelling helped unlock the mysteries of the brain // Salon. 2 May 2015. Посетен на 24 August 2015.