Синдром на Турет

Синдромът на Турет (на английски: Tourette syndrome, Tourette's syndrome, Tourette's disorder, Gilles de la Tourette syndrome, GTS, Tourette's или TS) е наследствено неврологично заболяване, при което пациентът страда от множество двигателни и речеви тикове, които се появяват в детството и периодично се променят. Наречен е на френския невролог Жорж де ла Турет, който през 1885 г. публикува изследване върху девет случая на заболяването.

Синдром на Турет
Специалност неврология
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 F95.2
МКБ-9 307.23
OMIM 137580
База данни
DiseasesDB
5220
База данни
MedlinePlus
000733
База данни
eMedicine
med/3107 neuro/664
Мед. рубрики MeSH D005879
Синдром на Турет в Общомедия

Американският невролог и писател Оливър Сакс описва срещите си с барабанист и хирург със синдром на Турет в книгата си „An Anthropologist on Mars“. Познати са и още много случаи на различни професионалисти, които успешно контролират заболяването.

СимптомиРедактиране

 
Андре Малро (в центъра) е бил френски министър на културата, известен писател, за когото се предполага, че е имал синдрома на Турет.[1][2][3]

В миналото синдромът е бил свързван предимно с неволните ругатни и неуместните коментари, които страдащите от него произнасят натрапчиво. Този симптом обаче се открива само в малка част от боледуващите. Интелектът и физическото здраве остават незасегнати. Известно е, че психосоциални фактори не причиняват синдрома, но могат да влошат или подобрят състоянието на пациента.

ЛечениеРедактиране

Лечението се изразява в овладяване на най-проблемните тикове чрез психотерапия и поведенчески тренировки. Рядко се налага лекарствено лечение.

Синдромът на Турет може да бъде открит и в зряла възраст, трудно е да се разбере при децата, особено от родителите, защото те могат да го помислят за глезене или жестикулиране. Може да има различни прояви: въртене на очи, плезене, постоянен звук, който наподобява хълцане, физиономии, които не спират, заекване с тикове, причината за появяването им е на психична основа. Също така, това може да е травма от някаква случка, на която детето не е трябвало да бъде свидетел. При деца с този синдром не трябва да се казва, че са различни, не трябва да се държите с тях като с някое умствено изостанало дете. Лечение има, не само ходене при психолог, но и помощ от близки, родители, приятели, съпруг/а за по-бързо преодоляване на травмата.

ИзточнициРедактиране

  1. Mozart in the neurological department – who has the tic?. // Front Neurol Neurosci 22. 2007. ISBN 978-3-8055-8265-0. DOI:10.1159/000102880. с. 184 – 92. Архивиран от оригинала на February 7, 2012.
  2. Malraux: A Life. Knopf, 2005.
  3. André Malraux: a medical interpretation. // J R Soc Med 78 (5). May 1985. DOI:10.1177/014107688507800511. с. 401 – 06.

Външни препраткиРедактиране